След като продължително време избягваха напрежения помежду си около бежанската криза, само за една седмица София и Анкара два пъти се конфронтираха на тема „избори“. Първо българското външно министерство протестира срещу изявления на турския министър на труда Мехмет Мюеззиноглу, които в България се възприемат като неприемлива подкрепа за определена политическа партия и пряка намеса във вътрешните й работи. Министерството напомни, че с разрешението си български граждани да могат да гласуват на нейна територия за предстоящите парламентарни избори самата турска страна е забранила във връзка с тях да се провежда политическа пропаганда. Ден по-късно Анкара отвърна с призив България да прекрати мерките за ограничаване на политическите права на малцинствата. Според турското външно министерство, ограничението за разкриване на максимум 35 секции в страни извън ЕС има за цел да се попречи на българските граждани в Турция да гласуват. Въпросното ограничение политическите сили в България въведоха, при това след ожесточени спорове помежду си, още миналата година, но тогава Анкара не протестира. Изострената й чувствителност по въпроса сега очевидно не се дължи само на протеста на София, но и на сходните критики от страна на Германия, пожелала да ограничи политически агитации на турски официални представители на своя територия във връзка с референдума в Турция. Но остротата на разменените нападки отклони вниманието от някои нюанси, които подсказват, че може би възникналото напрежение не е толкова страшно. В протеста си българското външно министерство призова Турция в бъдеще да не допуска подобни нарушения, за да могат страните да се концентрират върху „важни за двустранните отношения теми”, а за разлика от него служебният премиер Огнян Герджиков квалифицира агитацията на турския министър на труда само като „неуместна”. Това смекчаване на тона не е отказ от аргументите за протеста и неслучайно след турския контрапротест българското външно министерство препотвърди позициите си. Служебният кабинет обаче е прав да смята, че в двустранните отношения има по-важни въпроси. Редно е те да бъдат дискутирани с Турция от редовното правителство, което ще се сформира след изборите на 26 март.
Първата българска изследователска експедиция на Антарктида е през пролетта на 1988 г. и с нея се поставя началото на последователни научни изследвания на родните изследователи върху Ледения континент. " Това са най-екстремните условия, в които..
В петък , 18 октомври , ще преобладава слънчево време. Ще духа слаб до умерен вятър от изток, в Източна България - временно силен от север. Минималните температури ще бъдат между 2° и 3°, по Черноморието до 6°- 8°, в София – около 0°...
В "България днес" на 17 октомври разговаряме за фалшификатите с проф. Иля Прокопов, експерт в областта на фалшифицираните антични и средновековни артефакти. Повод е изложбата "Fake (f)or Real – Истина или лъжа. " на Дома на европейската история в Брюксел,..
В брой 22 на предаването слушайте : 20 години българско училище „Христо Ботев“ - Ню Йорк – разговор с дългогодишната преподавателка в него..
В "България днес" на 17 октомври разговаряме за фалшификатите с проф. Иля Прокопов, експерт в областта на фалшифицираните антични и средновековни артефакти...
Съветът за електронни медии (СЕМ) избра Милен Митев за втори мандат като генерален директор на БНР. Своята подкрепа за него дадоха Галина Георгиева,..