Липова кора, свита на кръг  с дъно от опъната коприна или рядко тъкано платно – така някога изработвали ситото. Както всички предмети, с помощта на които се приготвя хлябът, ситото приема в голяма степен неговата магическата сила и огромно значение в живота на българина. Самото название на български език се свързва със думите сит и ситост, а оттам – с имане и благополучие. Ситото е част от различни обичаи и обредни практики – с него се гадае, правят се, но и се развалят магии. При моминските обичаи Пеперуда и Лазаруване стопаните дават на девойките различни храни, които поставят в сито. По същия начин даряват и кукерите при техните обиколки. В някои песни, изпълнявани на Пеперуда,се нарича: „Я подайте със ситото, да е сита годината!“ По време на същия обичай стопанките гадаят каква ще бъде реколтата като търкулват ситото – падне ли с отвора нагоре, годината ще е сита – т.е. ще има плодородие.

Кръглата форма на ситото също е една от причините то да е натоварено с толкова много символика. Както знаем, кръгът, независимо от големината или начина, по който е получен, означава защитено пространство. Затова например дрешките на новороденото дете слагали в сито – за да го запазят от лоши болести, вредоносни дихания и пр. На 40-ия ден от раждането канели близките жени на погача и оставяли празно сито. В него гостенките слагали различни храни, за които се вярва, че имат предпазващо действие и ще осигурят здраве и благополучие на родилката и детето –кромид лук, червени чушки, яйца и др. В ситото слагали и парчето от обредния хляб, предназначено за родилката. Вярвали, че ако жена хапне дори трохичка от това парче, ще бъде плодовита. В някои райони слагали орехи в сито и ги разлюлявали – за да е жизнено и игриво детето.

Най-голяма роля е отредена на ситото в сватбения обичай, където то е синоним на женската страна. В събота срещу празника, приятелките на булката носят на младоженеца колан, риза, пояс и кърпа, поставени в сито. Когато се извършва бръсненето на младоженеца, пред него слагат бяла кърпа за булката и бяла риза за него, отново в сито.

В бита на българина използвали и по-едри сита за пресяване на зърнени храни и варива, наричани решето или протък. В магическите практики и различни ритуали те имат абсолютно същата роля като ситото за брашно. Ще ги срещнем при магиите за сваляне на месечината, но и в ритуалите на Игнажден, на Великден и др.

Снимка: etara.bg