Преди няколко дни Институт „Отворено общество“ обяви смущаващи резултати от едно национално-представително изследване за общественото мнение в България. Само четири институции се ползват с доверието на повече от 50 на сто от населението и това са ЕС, Православната църква, армията и университетите. Партиите, които след по-малко от месец ще мерят сили на предсрочни парламентарни избори, са в дъното на класацията с едва 17 процента доверие. Не могат да кажат дали им вярват или не само 6 на сто от анкетираните, а цели 76 на сто категорично твърдят, че нямат доверие в политическите сили.

На фона на този нисък кредит на доверие в партиите, регистриран от „Отворено общество“, социологическите агенции прогнозират нормална изборна активност. Между 55 и 60 на сто от избирателите твърдят, че ще гласуват, около 10 на сто - че няма да го направят, а останалите се колебаят. Разликата между ниското доверие в политическите сили и очакваните нормални нива на гласуване подсказва, че въпреки резервите си, българинът е склонен да даде нов шанс на политиците.Ще се възползват ли те обаче от този шанс?

Като цяло ходът на предизборната кампания показва, че партиите имат вярно усещане за обществените тежнения и не случайно обещават решаване на проблеми, свързани с най-чувствителните от тях - ниските доходи, корупцията, престъпността, емиграцията и върховенството на закона. Правят го обаче по рутинен начин,без готовност да признават собствената отговорност за тези проблеми и с подчертана склонност да вменяват вина за тях на останалите. Често политическата памет е къса, а лекотата при даване на обещания впечатляваща.

В стремежа към оригиналност понякога се губи мяра и някои изяви на участници в предизборната кампания дават повод за карикатури в медиите. Дружеството „Менса България“ прикани партиите да подложат своите кандидати за депутати на безплатен тест за интелигентност, с единственото условие те да се съгласят резултатите им да бъдат обявени публично, но, макар и част от политическия елит да се обявява за мажоритарна избирателна система, на поканата отклик досега няма.

Скоро след началото на предизборната кампания станаха известни и факти, които се разминават с представите за адекватно обществено поведение. Мониторинг на Института за развитие на публичната среда установи, че в първите десет дни от кампанията партиите в бедна България са похарчили за отразяване на проявите си общо 1 162 000 лева, от които близо 830 хиляди се поделят между трите с най-големи изборни шансове. Същевременно от общо 20 политически субекта, регистрирани за изборите (11 партии и 9 коалиции), само 5 са декларирали в Сметната палата получаването на парични дарения.

До предсрочния вот на 26 март още има време участниците да внесат корекции в своето поведение. Но сами по себе си изборите няма да повдигнат кредитния рейтинг на партиите, а само ще им дадат доверие на кредит с очаквания то да бъде оправдано. Ако съдим по проучване на агенция „Маркетлинкс“, на този етап очакванията са по-скоро скептични. 51 на сто от българите смятат, че страната ще върви към по-лошо, 36 на сто споделят същото мнение, но не са толкова категорични и са по-скоро оптимисти. Вярват, че се отива към по-добро, само 13 на сто.