Българско национално радио стана домакин на изложбата „Усещане за пролет”, в която участват трима български художници. Николай Стайковски, Красимир Яков и Димитър Попгеоргиев представят на „Драган Цанков“ №4 творчески синтез на жанрове, обединени от темите за кръговрата на природата, женското начало и вечната красота на изкуството. За посланията, които творците влагат в изложбата, ни разказва Николай Стайковски, възпитаник нa Хyдoжecтвeнaтa гимназия в София и Акaдeмиятa зa изящни изкycтвa във Вapшaвa:

Целта беше да я свържем с пролетта, с 1 март, с мартеницата, с празника на жената. Доколко съм успял, могат да преценят посетителите. Една от темите, която е застъпена, са натюрморти, които аз наричам исторически натюрморти. Това са много различни цветя, но те са поставени в различни съдове от керамика. Това е една прекрасна керамика от нашите земи, която косвено говори за една много висока материална и духовна култура. Има едно магнетично, наивно, първично, особено излъчване, което мисля, че прави тези неща много актуални. Човекът в днешно време е едно дърво без корен. Той е дистанциран както от естествената природна среда, за която е създаден, така и са отрязани неговите хилядолетни традиции. Затова моята позиция като автор е, че аз виждам шансовете на изкуството като важен елемент на обществения и индивидуалния живот в една нова светлина. За мен то трябва да бъде жизнеутвърждаващо, светло, положително, конструктивно, а не деструктивно, макар епохата да е такава. То трябва да се бори отново да заеме своето място и да върне своето значение, защото ако в миналото, то е имало едно огромно, изконно и сакрално значение, днес то е изтласкано в ъгъла.

Художникът гостува за втори път в Мраморното фоайе – своеобразният арт салон на БНР. Негови творби са излагани още в Националната и Градската художествена галерия в София, Историческия музей в Плевен и частни колекции в Европа, Азия, Америка. Предишната му изложба „Рунически послания” бе посветена на  митoлoгиятa и знаците, оставени от дpeвнитe нapoди, живeли пo бългapcкитe зeми. “Рyнитe ca дpeвна пиcмeнocт, тaйнcтвeни пиктoгpaми, cимвoлизиpaщи и cвъpзвaщи ни c пpиpoдни cтихии, пoглeд в бъдeщeтo или cpeдcтвo зa peaлизиpaнe нa cъкpoвeнитe ни жeлaния“, смята той и отбелязва, че нашите предци не са били диваци, а напротив – хора с изключително висока духовност.

Попитахме го как да привлечем младите към изкуството и да им покажем, че то съществува не само онлайн. Според него първо не трябва да късаме своите корени. На откриванията на своите изложби той наблюдава поведението на зрителите и вижда, че българина винаги успява да запази любовта към родното, частица от традицията и вярата. Трябва да се борим човешкото, важното, смисленото и положителното около нас да продължи да съществува. Това е посланието на Николай, а неговите творби, както и тези на колегите му – скулптура Красимир Яков и графика Димитър Попгеоргиев, може да разгледате в БНР до 23 март.

Снимки: Йоан Колев