На 3 март 1878 г. с подписването на Санстефанския мирен договор се слага край на Руско-турската война. С него след пет века османско владичество пред българите се откриват нови хоризонти. Въпреки това днес в българското общество се водят остри спорове относно определението на тази война и целите на Русия – завоевателна или освободителна е тя? Къде е истината? С този въпрос се обръщам към проф. Веселин Янчев, ръководител на катедра „История на България“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“:
Вече второ столетие от приключването на тази война оценката на българите преминава от една крайност в друга. Но, независимо от временните и конюнктурните настроения, за българите тя ще си остане Освободителна война, без да изключваме, че в нея Руската империя има собствени цели. Положителното е, че интересите на българското общество и на Русия по това време съвпадат и се стига до възстановяването на българската държавност.
Освен бойните операции по време на войната от 1877-1878 г., малко се знае, че Русия има предварителен замисъл за изграждането на администрацията и бъдещото управление на освободените земи:
Още през ноември 1876 г. в Русия се създава Канцелария за гражданско управление на освобождаваните зад Дунава земи, които ще бъдат откъснати от Османската империя. Целта на Русия е там да се създаде военно-гражданско управление с участието на българите, които трябва да придобият управленчески опит и да поемат по-нататък съдбата си в свои ръце, – подчертава проф. Янчев.
Но каква част от плановете на Русия относно България е реализирана?
Руските планове са много по-широки. Русия от столетия има план за налагане на контрол върху Босфора и Дарданелите, за влияние на Балканския полуостров. Тя има глобални стратегически интереси, които съвпадат с интересите на българите, – посочва проф. Янчев. – Документите на военните и външното руско министерство показват, че след Освобождението Русия търси позиции в България чрез контрол върху нейната външна политика и армията. Вътрешното развитие на България не е в стратегическите приоритети на Руската империя.
Как биха се развили събитията без Руско-турската война и постижима ли е била идеята на Васил Левски сами да извоюваме свободата си?
Идеята на Левски, ако трябва да бъдем точни, не е българите сами да се освободят, а да имат своя дял в освобождението си, или поне да присъстват като фактор при определянето на съдбата им оттук нататък. Няма балканска държава, която да се е освободила без намесата на Русия или останалите Велики сили. Българите няма как да преборят една империя, която е на три континента. Въпросът е да се изградят лидери, които след това, когато се решава съдбата на страната, да имат своя глас. И точно това не се случва. Това е в корена на много от нещата, които се случват по-нататък. Българите допринасят за намесата на Великите сили, включително на Русия, имат своя дял и във възстановяването на българската държавност. Но български представители не присъстват нито в Сан Стефано, нито в Берлин, когато се решава съдбата на България. Ние разчитаме на добрата воля на Великите сили. Българският въпрос е само част от Източната криза от 1875-1878 година. При решаването й всяка от Великите сили преследва собствени интереси.
От събитията през онези години можем да извлечем много ценни уроци, които успешно биха ни послужили и в днешния ден, е убеден проф. Янчев:
С всичките детски болежки на онзи период, има неща, които не бива да подценяваме. Първо, стремежът на българите наистина да станат част от цивилизована Европа, да пренесат в България най-модерните за времето принципи и модели на държавност; стремежът водещи в управлението на младата българска държава да бъдат принципите на свободата и либерализма, създаването на стопански модел, който бързо да извади страната от нейната изостаналост. Споровете, мотивите на страните показват, че в България е имало държавници, които са гледали с десетилетия напред за развитието на страната. Другият урок, който задължително трябва да имаме предвид, е силната политизация на обществото, неистовата борба за власт, отричането на правото на другия да има своя позиция, което блокира редица положителни идеи. Люшканията от едната в другата крайност не допринасят за едно последователно, стабилно и възходящо развитие, колкото и банално да звучи това.
Васил Левски е български революционер и национален герой, борил се за освобождението на България от Османската империя. Той е идеолог, основател и организатор на Вътрешната революционна организация, заради което признателните българи го наричат..
На 18 февруари православната църква чества свети Лъв, папа Римски и свети Агапит Изповедник, епископ Синадски. Свети Лъв, папа на Рим (440–461 г.), е известен със своето благочестие и ученост. Като истински пастир той неуморно защитавал..
На 17 февруари православната църква възпоменава Свети великомъченик Теодор Тирон, както и преподобни Роман Търновски. В град Амасия, в Понтийска област, по време на гоненията срещу християните при император Максимиан (286–305 г.), воин на..
На 25 февруари православната църква чества свети Тарасий, архиепископ Константинополски. Свети Тарасий, патриарх Константинополски ,..
На 26 февруари почитаме свети Порфирий, епископ Газки и свети мъченик Севастиан , измъчван жестоко и убит с други християни при император..
Отец Любомир Братоев е пряк участник в събитията по основаването на българската православна църковна община в Берлин. Попада в столицата на Източна..