Присъединяването на България към ЕС преди 10 години се отрази разнопосочно на малкия и среден бизнес. За някои фирми се откриха нови хоризонти и те започнаха да усвояват възможностите на единния пазар. Други нямаха капацитета да направят преход към новата ситуация и се наложи да прекратят съществуването си, или да диверсифицират дейността си, заяви в интервю за Радио България председателят на Националното сдружение на малкия и среден бизнес Елеонора Негулова и добави:

Позитивните моменти от присъединяването към ЕС са повече. В последните 3-4 години на това десетилетие се подобриха условията за микро, малките и средните предприятия, тъй като се повиши техният капацитет да работят в конкурентната среда на ЕС и повечето колеги от този бранш започнаха да разбират ролята на предприемаческата култура в ЕС и начина по който трябва да повишават своята конкурентоспособност.

Парите усвоени от малките и средни предприятия в първия планов период и тези, които в момента са на разположение на бизнеса са от порядъка на 5 млрд. евро. Това е една доста сериозна възможност за развитието на сектора, така че когато се говори в публичното пространство за възможни проблеми с управлението на фондове или за бъдещо спиране на пари от ЕС, малкият бизнес неминуемо изпада в ситуация на несигурност, защото виждаме за какви сериозни финансови средства става въпрос, продължи Елеонора Негулова.

Освен това българските МСП имаха на разположение през тези години огромен ресурс по линия на ниско-лихвено кредитиране, по линия на фонда „Джереми”, на Българската банка за развитие и прочее.

Попитахме г-жа Негулова каква част от БВП на страната се създава от българските микро, малки и средни фирми?

Секторът на МСП, който реално представлява 99.2% от всички икономически оператори в страната, създава над 60% от БВП и в много райони на страната тези предприятия са основен данъкоплатец, работодател и единствен инвеститор. В контекста на последните развития на европейската икономика се вижда, че ролята на малкия бизнес е изключително важна и неслучайно ЕК поема все повече ангажименти към държавите членки по отношение поддържането на приятелска бизнес среда, тъй като това е от голямо значение за социално-икономическия живот в отделните страни. За България специално може да се каже, че МСП трябва да се разглеждат като елемент на националната сигурност, защото в гранични, обезлюдени, планински райони, както и в райони, където демографската криза е изключително тежка, ролята на малкия бизнес е много важна от социална гледна точка.

За последните 10 години микро, малките и средните предприятия осигуряват над 70% от заетостта и новите работни места в страната. Тези фирми обаче са изправени пред предизвикателства да работят в непрекъснато променящата се среда. За да има една фирма устойчиво развитие тя трябва да бъде подкрепяна там, където оперира, каза Елеонора Негулова и допълни:

За съжаление за тези 27 години в България не можа да се създаде една сериозна инфраструктура, която да е близо до самите фирми и да им оказва достъпна помощ. Много консултантски услуги са непосилни за МСП. Да не говорим за услуги свързани с достъп до правосъдие. Често малките фирми се отказват от правосъдие, поради ограничени финансови възможности и голямата продължителност на делата. Проблемите на малките и средните фирми няма да се решат дългосрочно, ако не се създаде една институция, която да играе ролята на междуинституционален координатор. Сегашната Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средни предприятия няма необходимите ресурси, за да може да играе тази роля. Предстои много работа и ако политиците осъзнаят значението на малкия и средния бизнес в социално-икономическия живот на страната и намерят правилните решения за развитие на този сектор те биха били не просто политици, но и държавници.