Преброяването на зимуващите водолюбиви птици се провежда в световен мащаб от 1967 г. То се оценява като едно от най-масовите събития в областта на природозащитата, в което взимат участие над 15 000 души. Осъществява се  едновременно и синхронизирано в цяла Европа и Северна Африка с цел максимално точно преброяване на водолюбивите птици. На международно ниво информацията се обобщава от организацията Wetlands International. България е предпочитано място за зимуване на редица водолюбиви птици. Сред тях са и видове, включени в Световния червен списък. Преброяването дава оценка за състоянието на популациите на водолюбивите птици и за състоянието на местата, където те зимуват, като част от тях са от екологичната мрежа Натура 2000. У нас 41-вото среднозимно преброяване на водолюбивите птици се проведе от 13 до 15 януари. Участваха 41 екипа експерти и доброволци на Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/, Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/, Регионалните инспекции по околната среда и водите /РИОСВ/, ловни сдружение и представители на неправителствени организации. Свилен Чешмеджиев, координатор на преброяването от БДЗП, разказва за това, как протекла инициативата.

Нашите екипи и доброволци работиха при много тежки условия. Успяхме да посетим над 200 влажни зони, включващи дунавското и черноморското крайбрежие, различни язовири, рибарници, реки. Отчетохме доста по-голям брой водолюбиви птици от предходните години. Вероятно това се дължи на много ниските температури в Северна Европа. Така птиците от Централна Европа са се придвижили към България. От 80% обработени данни установихме, че в средата на януари 700 000 водолюбиви птици зимуват у нас. Край Бургас, Шабла, Дуранкулак и Варна са преброени  400 000 големи белочели гъски (Anser albifrons) и около 44 000  червеногуши гъски (Branta ruficollis). Това е един световно застрашен вид, който почти изцяло зимува в България и ние сме отговорни за неговото опазване. Сред интересните наблюдения са голямото струпване на зимуващи диви гъски (Anser) в района на Бургас, сред които редките за страната малки белочели гъски (Anser alfibrons) и една белобуза гъска (Branta leucopsis). Имаме наблюдения на розово фламинго (Phoenicopterus roseus) в Източните Родопи и рекорден брой тръноопашати потапници (Oxyura leucocephala) в нетрадиционно за този вид място – язовир Розов кладенец – разказва Чешмеджиев.

Сред по-интересните установени видове са къдроглавият пеликан (Pelecanus crispus), един световно застрашен вид, който гнезди в България само в езерото Сребърна и на остров Персин, морски орли (Haliaeetus), тундрови лебеди (Cygnus columbianus), ушати гмурци (Podiceps auritus), червеноклюни (Netta rufina) и белооки потапници (Aythya nyroca), качулати корморани (Phalacrocorax aristotelis), червеноглави гмурци (Emberiza auritus) и много други. Голяма част от водолюбивите птици, които са обект на това проучване, са защитени или застрашени в световен мащаб, затова е важно да се знае точната им численост, независимо дали са в България или други страни, както и местата, където те зимуват, защото някои от тези влажни зони не са защитени и птиците са лесна плячка за ловци и бракониери.

Проучванията за състоянието на зимуващите птици са особено важни и актуални в контекста на темата за климатичните промени, която е на дневен ред навсякъде по света и която засяга всеки един от нас. На много места са били установени изтощени и бедстващи птици, което определя и необходимостта от осигуряване на спокойствие в тези трудни за птиците климатични условия. Резултатите могат да се интерпретират като показател за промените в околната среда и още веднъж да подчертаят ролята на птиците като важен индикатор за състоянието на средата, в която живеем, коментира нашия събеседник.