Както беше предизвестено още миналата година, на 7 януари 2017-а се състоя учредително събрание на новата политическа формация „Да, България!", лансирана от бившия правосъден министър на кабинета „Борисов“ Христо Иванов. Основни политически цели на новия проект са да гарантира върховенство на закона и ефективно и достъпно правосъдие, да ускори осезаемо темповете на развитие на страната и да започне целенасочена борба със системната бедност и за повишаване жизнения стандарт. Целите предизвикват висока обществена подкрепа, ако съдим по факта, че за по-малко от месец проектът е привлякъл 4500 души членска маса и около 90 хиляди лева дарения. Същевременно, учредяването на „Да, България!” вещае сериозно преструктуриране в дясното политическо пространство на страната, доскоро асоциирано основно с коалицията Реформаторски блок.

Два дни преди учредяването, лидерът на Демократи за силна България /ДСБ/ Радан Кънев отново заяви публично, че формацията му е за общи действия с „Да, България!” въз основа на съвпадения в целите за правосъдна реформа и борба срещу корупцията. В същия ден, в който лидерът на ДСБ направи тези изявления, СДС изключи от редовете си лидера на столичната му организация Любен Петров, заради това, че е несъгласен с линията за укрепване на връзките с Движението България на гражданите и иска сближаване на Демократи за силна България. Някои смятат, че настроения за съюзяване с „Да, България!” има и в БЗНС, което също е член на Реформаторския блок.

Но такива настроения и намерения наблюдаваме и в сили извън Реформаторския блок. Партия „Зелените” не крие, че е склонна за коалиция с нововъзникналия проект на Христо Иванов. Такива намерения открито заявяват и от партия ДЕОС /Движение за eвропейско обединение и солидарност/.

За самата „Да, България!” интересът към нея на съществуващи вече партии е добре дошъл, не само заради намерението й да работи за осъществяване на целите си и с други политически сили. До изборите остават малко над два месеца, за толкова малко време едва ли нововъзникналата формация ще изгради достатъчно собствени структури, а сдружаването със структурирани вече формации ще компенсира този недостатък.

Но с появата на „Да България” предположенията за преструктуриране в политическото пространство още не се изчерпват. Някои очакват, но други не, евентуално взаимодействие на новата формация с партията на бизнесмена Веселин Марешки. Дори и такова обединение да не стане, социолози предричат, че партията на Марешки би взела 5,2 на сто от гласовете на предсрочните избори. Експериментални тествания на социолозите от края на миналата година показват също, че евентуална политическа формация на шоумена Слави Трифонов би постигнала подкрепа от над 12% от гласовете.

Според последните социологически проучвания от 2016 г., електоралната разлика между най-големите сили – ГЕРБ и БСП, е паднало под 2%, като за първата биха гласували 20,3% от имащите право на глас, а за втората 18,4 на сто. Обединените патриоти биха взели 10,1%, а ДПС – 6,3% Преструктурирането в политическото пространство обаче е в състояние чувствително да промени тези проценти.