Да си пенсионер в България отдавна е станало нарицателно за принадлежност към най-бедната и пренебрегвана прослойка на обществото ни. Средностатистическият български пенсионер получава около 170 евро месечно. Тази сума го прави неравнопоставен по доходи дори на възрастните хора в съседни държави, които не са членки на ЕС.

Вместо време за заслужена и спокойна почивка, пенсионната възраст за хиляди българи настъпва с новината за отредената ниската пенсия. Трудовата си заетост и след пенсионирането успяват да запазят само най-високо квалифицираните и добре подготвени специалисти. За другите остава възможността да бъдат наети почасово като помощен персонал в сферата на производството и услугите.

Според прогнозата на Националния осигурителен институт, през тази година пенсионерите ще са малко под 2 млн. и 200 хил. души, а очакванията са, че техният брой ще продължи да намалява. Това е в резултат от плавното покачване с по два месеца на възрастта и стажа за пенсия. Така от 1 януари т.г. мъжете в България се пенсионират на 64 г. с 38 г. стаж., а жените – на 61 г. с 35 г. прослужено време, като от 1 юли ще получат увеличение на пенсиите с 2,4%.

Новината за този лек ръст на пенсиите не зарадва хората от третата възраст в България. „Дори в съседна Македония, която има два пъти по-малък брутен вътрешен продукт от българския, пенсиите са по-високи от нашите” – прави съпоставка Ганчо Попов, председател на пенсионерска организация в София.

Със 166 лв. минимална пенсия, каквато имат няколкостотинхиляди българи, тези средства не достигат нито за храна, нито за лекарства, дори само един ден пътуване с билети за градския транспорт, изчерпва дневните пари на такъв пенсионер. Животът на нашите пенсионери не е просто мъчение, той отразява циничното отношение от страна на управляващите. Така е, защото от парите за пенсионерите няма как да се вземе дори и стотинка комисионна и това прави безинтересно решаването на проблема. Има нужда от натиск, трябва някой да поведе тези гладни и обезверени пенсионери на протест. Синдикатите не защитават пенсионерите, а и хората вече нямат сила и да протестират. Много от управляващите през предишните години сключваха неизгодни сделки за държавата, но никой не им е потърсил отговорност за това. Ако няма правила, то поне някакъв морал да проявят хората, от които зависи да се подобри състоянието на пенсионерите.

Евгения Божиянова е пенсионерка от 21 години, въпреки това до ден днешен не престава да търси работа, с която да добави средства към пенсията си и да не бъде в тежест на децата и внуците:

Години, след като ме пенсионираха, търсех работа. Смятаха ме за една отживелица и че не ставам за нищо. Чувствах се все едно потъвам, много често изпадах в тежки състояния. Хората изобщо не се замислят, че един ден всеки ще попадне в същото положение. Хората гледат тук и сега да са добре и не обръщат внимание на това, което ги чака в бъдеще. Даже нашето образование вече не ни върши работа, а навремето се стремяхме непрекъснато да учим и да сме по-подготвени.