Всеки, прекрачил прага на НДК тези дни, попадна в „необятно море“ от книги. С мащабите, които доби тазгодишният Коледен панаир на книгата, най-голямата изложбена сграда в София отново показа, че заслужава името си Национален дворец на културата.
За 6 дни книгите буквално завладяха цялото пространство от партера до третия етаж на двореца. Издателствата, повече от 200 на брой, привлякоха публиката с разнообразни заглавия от български и чуждестранни автори. На един щанд можеше да се намерят както класическа литература, така и съвременни автори, които провокират вниманието със заглавия от рода на „Кой управлява света?“, „Масонският мит“ и „Ръкописите от Мъртво море“. Панаирът по традиция дава възможност на известни български автори, издали книги в последно време, да застанат пред своята публика. Посетителите използваха възможността да се срещнат с изследователя на тракийските гробници проф. Николай Овчаров и да разговарят за новата му книга, посветена на пътешествията и археологията. По същото време медийният експерт проф. Лилия Райчева представи книгата си„Феноменът телевизия”.
Сред чуждестранните автори голям интерес предизвика срещата с Хасан Бласим, един от най-ярките гласове на съвременната арабска литература. Писателят, който беше гост на Международен литературен фестивал, част от панаирната програма, представи своя втори сборник с разкази, озаглавен "Иракският Христос". Хасан Бласим е първият арабски писател, носител на наградата Independent Foreign Fiction Prize за 2015 г. Преди 15 години той е преминал нашата граница като бежанец на път към Западна Европа. На българската публика Хасан Бласим припомни, че най-ценното, което имаме, е свободата на словото и че диктаторският режим на Саддам Хюсеин в неговата страна е заличил през изминалите 50 години не едно поколение талантливи писатели и поети.
От семейство на български емигранти произхожда друг талантлив автор, представен с нова книга в рамките на панаира. Илия Троянов живее отдавна в Германия, но е добре познат на българската публика. Тази година той се представи с последния си роман „Власт и съпротива“, който вече е включен в класацията за най-добър немскоезичен роман на 2015 г.
Темите за миграцията, границите и самоопределянето на личността бяха интерпретирани в лиричен аспект от най-младите автори по време на литературния фестивал. Панаирът на книгата имаше и своя музикална страна в лицето на група „ЛаТекст“, която съчетава деликатността на поезията с енергията на рок музиката. Петър Чухов е сред основателите и авторите на текстове за групата. Занимава се с поезия от дете и казва, че няма време, което да не е подходящо за поезия. Описването на действителността чрез стихове е механизъм, който човек от край време използва, за да осмисли живота и да се задържи в него. И още за тазгодишния фестивал от Петър Чухов:
Специално моята поезия не би могла да се нарече социално ангажирана. По-скоро се занимава с проблемите на човека, а те са самота, любов, обезсмисляне на живота. Това са банални на пръв поглед неща, но винаги носят болка и всеки човек ги преживява в даден момент. Интересното, което забелязах на тазгодишния фестивал, беше, че поетите бяха по-млади – на около 20 години, а прозаиците бяха хора на по-зряла възраст, около 30 и повече години. Очевидно за прозата е необходима по-сериозна възраст. Всички автори предизвикаха интерес сред публиката, а и още нещо – повечето от тях не бяха с хуманитарно, а с техническо образование. Сред тях имаше хора с дипломи за висше образование в областта на биологията, физиката, архитектурата. За мен беше любопитно да видя как добре се съчетават техническият и научният интелект с техните литературни прояви.
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..
Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..
Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова,..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“,..