Политическият момент в България е белязан от напрегнати и противоречиви усилия за смяна на правителството в оставка, отиващ си парламент, смяна на президентите на републиката и в много висока степен вероятни предсрочни парламентарни избори. При тези обстоятелства дейността на институциите е затруднена, а в някои случаи и ограничена. Не така се случва обаче с усилията за превенция  на тероризма и за борба с това явление.

Вчера парламентът прие окончателно промени в Закона за борба с тероризма. За този законодателен акт се говори отдавна, но усилията все срещаха спънки от различен характер. Вариантът, който парламентът прие окончателно, касае антитерористичните операция и въвеждането на извънредно положение. Медиите бяха задължени по законов път да предават на обществеността незабавно и без изменение информация от службите, без обаче тя да съдържа данни за тактиките на операциите и участниците в тях. Държавната агенция „Национална сигурност“ добива при определени условия прерогативи да извършва арести. С отделни промени и в Закона за специалните разузнавателни средства бе уточнено тяхното прилагане в случаи на тероризъм с изрично разрешение на Специализирания наказателен съд. Прерогативи за арест имат вече и военните.

Политици от дясното пространство възнегодуваха срещу промените с разбиране, че дават на Агенцията за национална сигурност недопустими полицейски функции, а от лявото – че отварят широко вратата за подслушване. Тези критики са подобни на чувани вече в хода на подготовката на закона за недопустимо ограничаване граждански права. Но познат е и отговорът, че в интерес на сигурността подобни ограничения са допустими при определени условия.

Онзи ден се видя, че политическата нестабилност не поставя под въпрос и подписването на споразумението за достъп на България до американска информация за мигранти с рисков профил, чиято подготовка започна в средата на отиващата си година. В интервюто за БНР заместник-секретарят по вътрешната сигурност на САЩ Алън Бърсин, който направи посещение в България, коментира, че дори през януари да се смени държавата администрация, служителите, които работят за подготовка на документа, ще останат, защото има процеси между двете страни, които не зависят от промени във вътрешната политиката.

Промяна не настъпи и в намеренията на София да започне екстрадирането на афганистански нелегални мигранти, като почне от замесените в неотдавнашни безредици в бежански център в Харманли. През седмицата по въздушен път за Кабул отлетя първа група от 140 такива, а екстрадирането на още 200 е въпрос на дни. Едновременно с България група афганистанци екстрадира и Германия, а това показва, че във възприемането на твърда линия към рисковите категории мигранти България не е сама. Това дава основания наистина да очакваме непрекъснатост на процеса, въпреки моментните вътрешнополитически тежнения.