След като от Реформаторския блок бяха заявили, че и те като ГЕРБ и БСП няма да приемат мандат за съставяне на правителство в рамките на този парламент, във вторник направиха обратното. Но е пределно ясно, че без подкрепа от някоя от основните парламентарни сили такова правителство не може да просъществува. Ситуацията е такава, че съдбата на мандата не зависи от неговия носител, а от партиите, които вече отказаха такъв.

  Двете най-големи парламентарни сили -  ГЕРБ и БСП, върнаха на президента връчените им мандати за съставяне на правителство с аргумента, че този парламент е изчерпал възможностите си и ново управляващо мнозинство при него не може да има. Реформаторският блок прие обаче възложения му от президента мандат с убеждение, че е възможно да се формира „реформаторско мнозинство“. За мнозинство в парламента са необходими 50%+1 от гласовете, или общо 121, а реформаторите разполагат само с 22. До критичния минимум от 121 гласа не се достига дори ако към реформаторските гласове се добавят и всичките 84 на най-голямата партия ГЕРБ. Следователно, реформаторите би трябвало да разговарят и с други парламентарни сили, а най-вече с Патриотичния фронт. От фронта обаче смятат, че третият мандат не е бил даден на тях под външен натиск, и затова едва ли биха подкрепили безрезервно реформаторски кабинет. Във всеки случай, не и ако реформаторите откажат да приемат условията му за по-твърда политика при защитата на границата на страната, по-енергични мерки срещу битовата престъпност и увеличаване на минималната пенсия. Заслужава да отбележим, че подкрепа за претенцията им за по-висока минимална пенсия вече бе отказана от ГЕРБ, а на тази партия реформаторите най-много ще държат в опита си да за съставят правителство.

Възможна е, разбира се, и хипотезата за правителство без формално управляващо мнозинство от 121 гласа в парламента. Такова бе всъщност правителството на Бойко Борисов, което разчиташе на променлива подкрепа от извънкоалиционни сили, но то подаде оставка с разбирането, че при днешното съотношение на силите тази възможност е изчерпана. Защо ли на ГЕРБ би и трябвало да опитва същата формула, но сега с мандат за управление поверен на друга, много по-малка от нея политическа сила? Още повече, че сред самите реформатори има колебания по въпроса, а ДСБ дори е категорично против.

На този етап лидерът на ГЕРБ и премиер в оставка Бойко Борисов отказва да направи ангажиращо изявление с уговорка, че въпросът тепърва ще бъде обсъден на разговори с реформаторите. От БСП заявяват, че опитът за съставяне на кабинет с мандат на Реформаторския блок е губене на време. Дори и президентът Росен Плевнелиев даде косвено да се разбере, че задачата е много трудна, като изтъкна, че опитът си заслужава, защото понякога и 1% шанс може да стане 100%.

ГЕРБ и БСП върнаха мандатите за съставяне на правителство броени минути, след като президентът им ги бе връчил, а Реформаторският блок ще приключи проучвателните си разговори за съставяне на кабинет едва в понеделник, първо с ГЕРБ. Някои наблюдатели допускат, че със сондажите не се бърза за да се избегне назначаване на служебен кабинет от президента Плевнелиев, а тази отговорност да се остави на неговия наследник на поста – новоизбрания държавен глава Румен Радев.