В близките дни България ще екстрадира за родината им с полет до Кабул първата група афганистански мигранти. Става въпрос за около 50 души, които бяха замесени в безредиците в центъра за прием на мигранти в Харманли. Всички те са влезли в България нелегално, нямат уреден статут на територията на страната и сами са пожелали доброволно да бъдат върнати в Афганистан. Доброволно, защото не се е сбъднало желанието да продължат към заветната цел – богатата Западна Европа, към която България е само транзитен пункт. Екстрадирането на първата група бе ускорено след разговор между премиерите на двете страни – Бойко Борисов и Абдула Абдула, проведен на 1 декември. В страната остават още около 5 хиляди афганистански мигранти, чиято съдба ще бъде сходна и във висока степен зависи от предстоящо споразумение за реадмисия между двете страни. По договорка на премиерите започва активна подготовка на документа под ръководство на вътрешните министри.
Афганистанците са значителна част от незаконно влезлите в България чужденци, но екстрадирането им не облекчава много миграционния проблем. След миграционното споразумение на ЕС с Турция притокът на нови мигранти от южната съседка чувствително намаля, но същевременно се засили миграционният натиск от България към Западна Европа през съседни балкански държави и най-вече през Сърбия. Така миграционният проблем стана предимно вътрешен, защото усилията на властите се пренасочват от възпиране на притока на мигранти към засилване на контрола върху придвижването на вече приетите вътре в страната и париране на опитите им за нелегално излизане в посока Запад. Новите притесненията се допълват и от сигнали за предстоящо увеличение и на броя на мигрантите, връщани на България от Западна Европа. Тази седмица завърши с оспорване на ефективността на изпълнителната власт при решаването на бежанския проблем и упреци, че подценява не само миграционния натиск по суша, но и вероятността той да дойде и по море. Започва седмица с очаквания за репатриране на афганистанци. Какво ще последва в процесите на миграция и техните посоки е трудно да се предрече.
Между 20 и 30% от българите искат, но не могат да си позволят достъп до култура. Това показват данни от национално социологическо проучване на социологическа агенция "Алфа рисърч" по поръчка на проектите "Фабрика за идеи" и "Обсерватория за..
28 октомври (понеделник) ще бъде неучебен за учениците от училищата в страната, в които има разположени избирателни секции. Това се посочва в заповед на министъра на образованието и науката Галин Цоков. "Денят след изборите за Народно събрание се..
Защитата на животните и децата в неравностойно положение, както и насърчаването на различни културни инициативи, са основополагащи за подобряването на средата за живот у нас. Около тази идея се обединяват талантливата пианистка Надежда Цанова и..
Днес почитаме Св. Злата Мъгленска, избрана за небесна застъпница на българите по широкия свят. Неслучайно днес стана известно и че Радослава Недялкова от..
В брой 22 на предаването слушайте : 20 години българско училище „Христо Ботев“ - Ню Йорк – разговор с дългогодишната преподавателка в него..
Съветът за електронни медии (СЕМ) избра Милен Митев за втори мандат като генерален директор на БНР. Своята подкрепа за него дадоха Галина Георгиева,..