В Министерство на образованието и науката беше представен националният доклад „Природните науки и технологии в училището на ХХI век. Резултати от участието на България в Програмата за международно оценяване на учениците – PISA 2015”. През 90-те години Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) разработва платформата с цел периодично международно стандартизирано оценяване на 15-годишните ученици. Тя възниква в отговор на нуждата от индикатори за сравняване на качеството на образованието в отделните държави.
Провеждането на PISA дава възможност да се определи доколко са подготвени за съвременното общество учениците, които са в края на задължителното си обучение. Програмата оценява функционалната грамотност в областта на четенето, математиката и природните науки. Тя е ориентирана към бъдещето и измерва знанията, които са необходими за самостоятелната обществена реализация и успешната адаптация на младите хора към променящата се реалност.
Участие на България в PISA
България се включва в Програмата за международно оценяване още от самото ѝ начало през 2000 г. и участва във всички етапи на изследването с изключение на 2003 г. Приложението на PISA в страната ни дава възможност за сравнение на постиженията на българските ученици с тези от други държави. Така можем да си дадем сметка доколко реалните резултати отговарят на очакванията на обществото към образователната политика в България?
PISA разработва шестстепенна скала на постижения, като от 2000 г. до сега българските ученици попадат във второ равнище и в трите оценявани области. Това ниво е критичната граница на знанията и уменията на учениците. Всички участници под второ равнище имат съществени пропуски в учебната си подготовката и не притежават необходимите знания и умения за успешна реализация.
В проведеното през пролетта на 2015 година изследване са взели участие 6363 ученици. Българските ученици от социално слаби семейства и семейна среда, в която няма афинитет към образованието, показват изключително ниски резултати. Учениците, чийто майчин език не е български, също са с лоши оценки – споделя Диян Стаматов, заместник – министър на образованието и науката и допълва: Хубаво е, че по-голямата част от учениците са с образовани родители и по-висок икономически статус, но и те показват не толкова добри резултати.
Ето какъв беше коментарът на просветния министър Меглена Кунева:
Резултатите от 2015г. са по-добри в сравнение с тези от 2006 г., но въпреки това съдържат изключително притеснителни заключения. Няма да се оправдавам с това, че изследването е направено преди ние с г-н Стаматов да поемем мандата, защото за мен всички деца, независимо кога са учили и кой е бил министър, са отговорност на нашата държава. Искам да споделя две неща с вас. Министерство на образованието и науката не може да промени семейната среда. Още на предишното изследване видяхме, че най-добрите резултати са там, където семейното обкръжение предлага повече възможности за децата. От МОН ще осигурим условия семейството да не е единственият определящ фактор в резултатите на учениците. Второ – училището трябва да е интересно и да учи децата да мислят критично. Това означава въвеждане на нови учебни програми. Те ще са с по-голяма практическа насоченост, упражнения и извънкласни занимания.
Кунева спомена, че учителите не са властелини на знанието. Те са започнали кариерата си в друго време и имат различни разбирания за това как да преподават. Тяхната роля сега е да научат децата да намират решения, а за това е нужен изцяло нов подход към тях. Министър Кунева добави.
Няма нужда да се злорадства на гърба на българското образование. PISA eсистема, която диагностицира проблемите в детайли и дава възможност да се намери решение за тях. Сега България има много повече възможности да създаде предпоставки за следващите поколения. Ако го направи, то следващите резултати от PISA ще бъдат по-добри от днешните.
Започваме новата работна седмица с истории за българската демокрация – преди и сега. Колко различни са лозунгите от първия свободен митинг в страната ни преди 35 години и днешните искания на гражданското общество?..
Във вторник , 19 ноември, в ранните сутрешни часове на места в низините, котловините и около водните басейни ще се образува краткотрайна мъгла. Минималните температури ще бъдат между минус 3° и 2°, в София – около минус 2°. През деня ще преобладава..
Близо 300 000 българи от страната и чужбина са участвали във втория Ден на четенето, който се състоя на 15 ноември, предаде БТА, позовавайки се на инициаторите. Празникът е бил отбелязан в 1078 училища, 238 библиотеки и читалища, 438 детски..
Започваме новата работна седмица с истории за българската демокрация – преди и сега. Колко различни са лозунгите от..
През нощта ще бъде ясно и почти тихо и след полунощ на места около водните басейни и в низините ще започнат да се образуват мъгли или ниска облачност...
Спортисти със Синдром на Даун днес влизат в ролята на инструктори в голям Зумба фестивал в София, за да мотивират децата с увреждания да спортуват и да..