Децата, родени след 2000 г. – поколението Z, растат във време, в което виртуалната реалност е на едни очила разстояние, а интернет се превърна в необходимост и сянка на всеки от нас. Всяка монета обаче има две страни. Освен удобствата, които носят съвременните технологии (като например светкавичен достъп до информация), те крият и опасности за подрастващите. За да се избегнат те, децата, родителите и учителите им трябва да бъдат дигитално грамотни. С тази задача се е заел екипът на инициативата DigitalKidz.

За Ивелина Атанасова, председател на фондация „Дигиталните деца” и основател на DigitalKidz, е важно възрастните да повишат технологичните си умения и компетенции. Да разберат същността на технологиите, както и опасностите, които те носят, да са подготвени и ефективни във възпитанието на децата за правилната работа с тях:

Учим децата си да не пипат в контактите и да не си играят с остри предмети, но не си даваме сметка, че технологиите, които те усвояват интуитивно, са не по-малка заплаха за тяхната сигурност и идентичност. Когато не са употребявани с мярка, те са в състояние да изземат човешкото у човека и да заменят комуникацията, отношението и емпатията с чат по телефона. Статистиката показва, че повече от половината родители не познават програмите за родителски контрол. Следователно те не знаят какво правят децата им в интернет, с кого общуват, какъв тип съдържание потребяват. Над 80 процента от съвременните деца започват да използват активно интернет преди да навлязат в пубертета. Всяко трето дете е било обект на сексуални съобщения в мрежата, всяко шесто е обект на кибертормоз, който често прераства в тормоз в офлайн пространството. Учим децата си да не говорят с непознати на улицата, но не знаем как да им помогнем да се предпазят, когато става дума за комуникация и потребление на съдържание в мрежата.

Ивелина Атанасова определя нарастващия брой учители в напреднала възраст в страната като предизвикателство пред дигиталната грамотност:

Когато те не желаят да влязат в крак с технологиите, да променят методологията, по която преподават и да разберат, че съвременните деца мислят и възприемат света по различен начин, комуникацията между децата и учителите става неефективна. Съвременните деца са визуално ориентирани. За да възприемат информацията и научат нещо ново те имат нужда да използват сензитивността си – да пипнат нещата и да ги преживеят. Технологиите променят не просто начина на забавление, а и начина по който възприемаме света, учим и комуникираме помежду си. И това до голяма степен влияе на начина, по който следва да бъде преподаван материалът в училище, макар че това все още не се осъзнава като проблем и необходимост.

Дългото застояване пред телевизора или компютъра може да доведе до обездвижване и понижена активност при децата. Ивелина Атанасова съветва:

Родителят трябва да е подготвен как да провокира физическата активност у детето си. Това не е свързано непременно със записването на спорт. Има много занимания и игри, които могат да се превърнат в част от ежедневието и възпитанието – нещо естествено, а не допълнително усилие, което изисква време, разходи и енергия. Технологиите могат също да изземат умението за креативност и изобретателност. Но те са в ущърб на децата само и единствено когато възрастните не се постараят да постигнат баланс. За да бъдат българските деца подготвени за заплахите в мрежата, първо трябва да се подготвят техните родители, за да им бъдат в помощ и подкрепа. Вярвам, че преди да съдим и да обвиняваме технологиите за това какво отнемат, трябва да се запитаме какво всъщност ние даваме на децата си и как ги подготвяме за това да потребяват и да се възползват от тях.