Пътувайки из България, могат да се открият кътчета с неподозирана красота и очарование, места, които по магнетичен и неподозиран начин привличат с енергията си. Безбройни са тези, които будят интерес, но има и такива, които остават в сърцето завинаги. Сред тях безспорно са Тетевенският Балкан и неговите забележителности. Една от тях е връх Острич с малкия параклис „Покров Богородичен“, построен върху площ от около 30 кв.м.



От Тетевен пътят се вие на серпантини и бавно се изкачва към селото, кацнало върху слънчевите склонове на Стара планина. След всеки завой планината сякаш открива все повече могъщата си снага и  гледката става все по-вълнуваща. Пътят минава през широки поляни с окосена трева, грижливо събрана на купи. Окосените ливади се редуват с малки зеленчукови градинки, в които трудолюбиви стопани се грижат за прехраната си.

Село Бабинци не е голямо. Хората са сърдечни и гостоприемни. Както казва кметът Сергей Манев: Въпрос на култура и на добро възпитание. Според него за това допринася и фактът, че в селото няма хора без завършено образование. Жителите са предимно млади хора, които се препитават със земеделие и животновъдство.

Пристигайки, прави ни впечатление открояващата се сграда на началното училище. Боядисана е в искрящо бяло, а в неголемия двор се вижда добре поддържана градинка. Местните казват, че все още има ученици, но с известна тъга добавят, че не се знае докога.

На много туристи прави впечатление добрият външен вид на училищната сграда – споделя кметът.- Тя е запазена в оригиналния си вид такава, каквато е открита през 1949 година. Към нея е прикрепена новопостроената сграда на детската градина. За да бъде в този вид, заслугата е изцяло на персонала. Поддържа се със средства от дарения, от общинския бюджет, с помощ от жителите. Това е защитено училище с 11 деца. Следващата година ще има повече ученици, защото в детската градина сега има около 20 деца. Благодарни сме, че сме едно от селата, които все още имат училище и детска градина.

Пътят към върха и параклиса на него тръгва точно от училището. Малка указателна табела с надпис „Към параклиса“ сочи посоката. Козя пътека повежда нагоре към хребета през обширни поляни, които през лятото са пълни с уханни цветя и билки. Гледката се разкрива все повече и повече. Откриващият се пред погледа хоризонт е необятен. В далечината, в маранята се виждат синьозелените очертания на безкрайните върхове на Балкана, които сякаш чакат да бъдат покорени. Докъдето поглед стига, се разпростира могъщата снага на планината.

За идеята да се построи параклис на връх Острич (1069 м), отличаващ се с конусовидната си форма, кметът Манев разказва:

От незапомнени времена се прави оброк на върха. Бабите от Тетевен и аз като малък съм виждал как носят от река Вит камъни в цедило на гръб, за да запълнят кратера на върха, от страх да не изригне. Според легендата това е незагаснал вулкан. А идеята за построяването е на Асен Урманов - жител на селото. Като малък е счупил икона и се е зарекъл, когато има възможност, да поправи грешката си.

За средствата, с които е построен параклисът, както и за изографисването му, кметът разказва:

Параклисът е построен лично с негови средства ( на Асен Урманов – бел. авт.) През 2006 година събира група работници от селото. Теренът е такъв, че построяването му изисква много труд. Въпреки това, за 3 месеца параклисът е факт. Изографисването е дело на Атанас Данаилов от съседното село Градешница. Това момче е добър художник и то е дарение от него.

Богато е и историческото минало на района, за което кметът споделя:

Селото е описано още в турските регистри от XIV век като Бабовяне. В последствие възникват легенди, че името Бабинци идва от това, че в един момент населението е било предимно от бабички, нещо, което не е вярно. В района се намира връх Трескавец, на който е имало римска крепост. За това говорят множеството артефакти, открити там. Днес те се намират в музея на град Тетевен.

Връх Трескавец е цяла вселена от легенди, вярвания, археологически проучвания, факти и догадки. При буря върху него падат най-много гръмотевици и трясъкът им се чува надалеч. Оттам и името на върха. За това свидетелстват и полуизгорените стволове, осеяли гората, през която се вие пътеката нагоре към билото. Самият връх е труднодостъпен, тъй като е обграден с отвесни, високи, непристъпни скали. Неслучайно и древните римляни са го избрали, за да построят своята твърдина. Или може би - заради красотата и мистиката му?

Снимки: Светлана Димитрова