След политическите консултации, които президентът Плевнелиев проведе с парламентарните сили преди да пристъпи към конституционното си задължение да връчи мандати за съставяне на правителство в рамките на този парламент, очакванията за ново правителство при сегашната парламентарна конфигурация са илюзорни. Против такова правителство се обявиха не само най-големите партии – ГЕРБ и БСП, но и Движението за права и свободи, Реформаторски блок и АБВ. Становище „за” изразиха Патриотичният фронт, Българският демократичен център – Народен Съюз, и „Атака“. Но го направиха с ясно съзнание, че нямат собствени сили за съставяне на такова правителство, защото гласовете им в парламента са едва 42, а за формиране на кабинет е нужно абсолютно мнозинство от 121 депутати. Недостигът от 79 гласа би трябвало да се компенсира с гласове от други сили, а поне на този етап никоя не е склонна да даде такава подкрепа.

Ситуацията изправя действащия президент Росен Плевнелиев пред задачата бързо да изчерпи конституционното си задължение да възложи проучвателни мандати за съставяне на ново правителство в този парламент. След допълнителни разговори в рамките на предстоящо заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, държавният глава ще връчи такъв мандат първо на ГЕРБ като най-голяма сила. Ако ГЕРБ откаже, такъв мандат държавният глава ще връчи на втората най-голяма сила – БСП, а ако и тя откаже – на някоя трета, по свой избор. При трети неуспешен опит, президентът съставя служебно правителство. По принцип той има прерогативи да разпуска парламента и насрочва нови парламентарни избори, но не и през последните три месеца от мандата си, какъвто е казусът сега. Поради това Конституционният съд препрати тези задължения към новоизбрания президент Румен Радев, който обаче встъпва в длъжност на 22 януари 2017 г.

При тези обстоятелства най-вероятните предсрочни избори ще са в началото на пролетта, а дотогава парламентът трябва да работи с пълна пара. Най-неотложни са задачите му да реши по каква избирателна система биха се произвели предсрочните парламентарни избори и да приеме окончателно проектобюджета за 2017 г. Ситуацията на политическа нестабилност прави изпълнението на тези задачи изключително трудно. За решаването на проблема с избирателната система тепърва предстоят политически консултации, включително с участие на още невстъпилия в длъжност държавен глава Румен Радев. Икономисти предупреждават, че е добре бюджетът за 2017 г. да е по-консервативен, за да не се постави под въпрос неговото изпълнение. В подкрепа на тезата, че във времена на политическа нестабилност държавният бюджет се разхлабва, от Института за пазарна икономика припомнят, че „цената на кризата през 2013-2014 г. е в пъти по-висока от платената по време на „голямата” икономическа криза след 2008 г.".