Светът се развива изключително бързо, животът се променя, а ключова роля в този процес имат иновациите – те олицетворяват прогреса на човешката раса. В това отношение България е дала не малко на света. И в днешно време много бележити българи правят открития, които допринасят за развитието на различни сектори, но за съжаление малко от тях са в родината. Финансирането на науката, и в частност иновациите, в страната е изключително ниско и демотивиращо, а да се възползваш от програмите на Европейския съюз (като например „Хоризонт 2020”) – почти невъзможно, поради тежките административни процедури.

Ежегодните награди „Изобретател на годината” показват, че учените не се отказват въпреки трудностите. Професор Владимир Лазаров и неговият екип – доц. д-р Захари Зарков, доц. д-р Людмил Стоянов и инж. Димитър Спиров от Електротехническия факултет на Технически университет – София, са носителите на тазгодишния приз в категория „Електротехника и електроника” за разработената от тях „Система за управление на изходяща мощност на фотоволтаична система”. Какво представлява тя разказва проф. Лазаров:

На този етап контролът на отдадената мощност от фотоволтаичните централи е дискретен и пасивен и се осъществява чрез изключване на модули или на цялата система, като не е възможно да се осигури точно и плавно намаляване на мощността. По този начин собственикът често понася икономически загуби. Изобретението решава този проблем, като отдаваната в мрежата мощност може да следва изискванията на оператора. Така се осигурява плавна работа, дори при ограничения или липса на свободен капацитет в акумулиращите устройства и се намаляват загубите. Става въпрос за нова философия. Тя отговаря и на интересите на обществото, отразявайки се благоприятно на цената на произведената енергия.

Иновативният дух не е нещо, което всеки притежава. Той идва в резултат на много труд, желание за развитие и промяна, а както смята и проф. Лазаров – частица талант и творческо вдъхновение. В България, която според статистиките на Европейския съюз е сред страните с най-лоши показатели по отношение на техническия напредък и иновациите, наука не се прави лесно:

Успехите по-скоро се дължат на инерцията на едно поколение, което скоро ще излезе от активната фаза на своя живот. Наука винаги се прави трудно, с усилия и подготвени хора. Квалифицираните специалисти стремглаво намаляват. Младите хора не са мотивирани да се занимават с тежък умствен труд по няколко причини: ниското, граничещо с подигравка заплащане, лошата ориентация от средното училище, интернет пристрастяването и демографската криза. Резултатът е налице – страната се депрофесионализира и профанизира. Успешна политика в областта на науката и висшето образование, които са свързани помежду си, няма. Политиката се свежда до финансови съкращения, хаотично откриване на университети или усвояване на европейски средства, които не винаги са целесъобразно насочени. Държавата не използва експертния потенциал на учените. Не са разработени приоритети, няма анализ и адекватни решения. За последните 25 години е налице тежък управленски дефицит в областта на науката и висшето образование (и на образованието като цяло). Въпреки всичко трябва да сме оптимисти и да вярваме, че светлината ще победи и да си пожелаем весели Рождественски и Новогодишни празници.

Останалите учени, получили приза „Изобретател на годината” са: в категория „Машиностроене и строителство”– Георги Тодоров, Борислав Романов, Константин Камберов, Величко Пейков и Николай Ганчев за изобретението „Вибрационно устройство за пробивни ръчни електроинструменти с резонансно действие”. В категория „Химия и биотехнологии” бяха отличени Емилия Миркова и Оля Караджова, които стоят зад Trichoderma Koningii Oud. Щам 85. Това е вид суперпаразитна гъба, която намира приложение при осигуряването на препарати за борба с почвени фитопатогенни гъби при оранжерийни култури.

Снимки: личен архив