Този уикенд град Сливница се превърна в бойно поле. Под кръстосан огън в битка влязоха български и сръбски войски. Причината за всичко това бе честването на 131 години от Сръбско-българската война. Жители и гости на града станаха свидетели на епична възстановка на военните събития, оставили траен отпечатък в българската история. Ето какво ни разказа един от участниците във възстановката – полк. инж. Станчо Джумалиев, председател на Национално дружество „Традиция“, за събитията тогава.
Това е била битката на българските войски с тези на Сърбия, които вероломно нападат земите ни на 7 ноември 1885г. Тогава сръбският крал Милан е считал, че бързо ще може да стигне до София и да превземе столицата на България, но княз Александър I Батенберг, като главнокомандващ на българската армия, дава отпор и заповядва на войските, който са струпани на границата ни с Турция, да се дислоцират. За два дни българските войници изминават над 300 километра до региона западно от София, обхващащ Драгоман, Цариброд и Сливница. Основното сражение е при град Сливница.
Бойните действия се водят на три линии. Срещу трите сръбски армии се противопоставят значително по-малко български войски и така почти до третия ден на битката. Сръбската армия тогава е наброявала 25000 души, докато българите са били 13000.
Въпреки численото превъзходство от страна на Сърбия, българските войски за пореден път доказват саможертвената си готовност да бранят родината си и отблъскват противника, стигайки чак до Пирот. Там сръбският военен аташе се среща с княз Александър I Батенберг и го моли да спре настъплението. Българският княз постъпва мъдро и прекратява военните действия, защото в противен случай е щял да влезе в битка с войските на Австро-Унгария. Това, което му прави чест е, че връща на Сърбия град Пирот и всички превзети земи до българската граница. Но какво точно включва възстановката, в която участие взеха и представители от Сърбия?
Началото на войната и влизането на сръбските войски на българска територия. Настъплението на сърбите и достигането им до Сливница, може да се види в рамките на десет минути. След това се пресъздава пристигането на българските войски от южната ни граница и прегрупирането им. За финал се вижда бързото нападение от българска страна и отблъскването на сръбската армия.
106 човека са въоръжени и облечени в униформи. Едната половина представлява сръбската армия, а другата са български войници начело с мен в лицето на княз Александър I. Всеки има лична униформа, която е ушита по модел на тези използвани в Опълчението. Оръжията са автентични за периода, като всеки участващ във възстановката по различни начини си е подсигурил пушка или пистолет от времето на Руско-турската освободителна война. Това са били използваните оръжия тогава, както от нашата армия, така и от тази на сърбите.
Такива прояви съхраняват българската история и дух за бъдещите поколения. Споменът за героите на страната ни никога не трябва да избледнява, защото „… за тебе те умряха…и те за теб достойни, майко, бяха“
Снимки и видео: Божидар Янев
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..