Към неотложните задачи, с които парламентът трябва да се заеме преди още да е ясно дали България ще има ново правителство в неговите рамки или след предсрочни парламентарни избори, в понеделник се добави и задачата за нови промени в Изборния кодекс. Промени в кодекса бяха внесени съвсем наскоро – само седмица преди президентските избори и националния референдум. Сега обаче става въпрос за дълбока промяна в избирателната система по силата на волята на над два милиона и половина граждани, гласували на референдума за въвеждане на мажоритарен избор на депутати в два тура. Да се пренебрегне толкова категоричен вот е не само крайно недемократично, но и опасно за всяка политическа сила, която би пожелала да се абстрахира от него. Партиите разбират това и въпреки резервите си приемат предизвикателството за промяна.

Проектът за промени, който бе внесен в парламента от омбудсмана Мая Манолова и привърженици на идеята за мажоритарен вот, предвижда създаване на 231 едномандатни избирателни района в България и 9 района в чужбина, като всеки депутат ще може да се кандидатира само в един от тях. За избран ще се смята кандидатът, получил повече от половината от всички действителни гласове. Ако на първия тур няма избран, ще се провежда втори. Новото райониране повдига сериозни въпроси. От една страна, заради обезлюдяване на някои места ще се наложи окрупняване цели области, а това поражда проблеми с представителността. Предвижда се въвеждане на силно оспорвания принцип за уседналост и на парламентарните избори, като право на глас в едномандатните изборни райони ще имат само граждани без временна адресна регистрация извън страната.

Как ще се разпределят мандатите зад граница не е ясно и дори на вносителката на проекта. Омбудсманът се въздържа да твърди, че е предложила най-добрия вариант и признава, че водещият й мотив е бил да защити волята на гражданите на референдума и не е разговаряла с нито една политическа сила.

Според неофициални информации, управлявалата досега партия ГЕРБ е взела решение да подкрепи в парламента преобладаващата воля, изразена на референдума. В разговори с всички парламентарни партии без БСП, ГЕРБ е била уверена, че те няма да гласуват за мажоритарна система, каквато инициаторите на референдума предлагат. Гласовете на ГЕРБ в парламента няма да стигнат за въвеждане на мажоритарна система, но ако и БСП възприеме нейната тактика, нововъведението става неизбежно. Как ще постъпят социалистите засега не може да се каже, но нещата в техни среди клонят към гласуване на смесена избирателна система, при която 120 от депутатите да са мажоритарно, а 120 пропорционално избрани.

Според експертите евентуална мажоритарна система ще благоприятства най-големите партии, каквито в момента са ГЕРБ и БСП, а ще намали шансовете на по-малките. Предупрежденията, че мажоритарна избирателна система в условията на България вероятно ще задълбочи, вместо да премахне проблемите с манипулирания или купуван вот, остават на втори план. Аргументът на омбудсмана Мая Манолова, че политиците вече са грешили много пъти и няма да е фатално, ако сега и народът сбърка с референдума, явно се споделя в значителна степен и от водещите политически сили.  Как ще се развие тази радикална промяна в избирателната система на страната,  подготвяна прибързано и в смутни политически времена, скоро ще се разбере.