В сряда парламентът прие оставката на правителството на Бойко Борисов, подадена веднага след президентските избори. Промяната в изпълнителната власт настъпва в изключително сложен момент. Управлявалата досега партия ГЕРБ отказва да състави ново правителство в този парламент, а същата позиция има и основната опозиционна сила – БСП. Действащият държавен глава Росен Плевнелиев не може да разпусне парламента, нито да свика парламентарни избори, защото е в последните три месеца от своя мандат. Това не може да направи и новоизбраният президент Румен Радев, защото още не е встъпил в длъжност.

Действащият президент има право да назначи служебно правителство, но в създалата се безпрецедентна обстановка той се договори с новоизбрания да утвърдят заедно неговия състав, за да не се наложи след встъпването си в длъжност новият държавен глава да прави промени в него. Но страната не само е изправена пред перспективата поне до април да бъде управлявана от служебно правителство в мандата на двама президенти. В същия този период трябва да бъдат свикани предсрочни парламентарни избори, а се налага, преди да си отиде, този парламент да промени изборното законодателство съобразно резултатите от националния референдум, проведен едновременно с президентските избори. Не става дума за каква да е промяна, а за въвеждане на някакъв вид мажоритарна избирателна система. Заради изключителната сложност на ситуацията президентът Росен Плевнелиев реши да свика Консултативния съвет по националната сигурност, в който също да участва новият държавен глава Румен Радев.

Към всички тези усложнения се добавя и острата политическа конфронтация в страната след президентските избори. Конфронтация не само между управляващите и опозицията, а и между досегашните коалиционни партньори (ГЕРБ и Реформаторския блок) и техните поддръжници в парламента (Патриотичния фронт). Конфронтация, при която трябва да се обсъжда не само новата избирателна система, но и депозирания от правителството в оставка проект за държавен бюджет през 2017 г. Дебатът по проекта се очаква да започне в петък, но още от сега БСП, ДПС и "Патриотичният фронт" имат срещу него големи възражения. Възраженията са толкова сходни, че някои определят съпротивата като „общ фронт“, и толкова непримирими, че други я наричат „бойкот“ на проекта.  Дали ще наречем съпротивата общ фронт, бойкот или някак иначе, гласовете на трите сили не стигат, за да отхвърлят проекта в този парламент. Не се знае обаче каква тежест биха имали тези сили в следващия.

В четвъртък президентът Росен Плевнелиев започна политически консултации с намерение да не допусне политическата криза да прерасне в парламентарна. Преди връчването на мандати за съставяне на ново правителство в рамките на това Народно събрание, президентът ще разговаря с всички парламентарни сили, за да се види, първо, дали е възможно в съществуващия парламент да се намери друга формула за съставяне на правителство; второ, ако това не е възможно – какви са потенциалните разумни дати или период за избори и, трето, какво още може да свърши настоящето Народно събрание преди да се стигне до предсрочни парламентарни избори, ако се стигне до такива. Пред трудни задачи е изправен държавният глава в края на своя мандат.