Изготвеният и представен миналата седмица от Министерство на финансите проект за държавен бюджет за 2017 г. беше определен от самия министър Владислав Горанов като консервативен и скучен. С това той искаше да каже, че правителството на премиера Бойко Борисов не предвижда никакви радикални промени, дори и обещаваните и очаквани от всички реформи, и ще играе на сигурно с картата на стабилността. Президентските избори в неделя обаче объркаха сметките на управляващите, които понесоха тежка и очевидно неочаквана за тях загуба. Толкова голяма, че не можаха да я приемат и правителството подаде оставка и обяви, че управляващата партия ГЕРБ излиза от всички равнища на властта. Стигна се дотам да бъде заявено официално, че дори вече внесеният в Бюджетната комисия на парламента проектозакон за бюджета за догодина ще бъде оттеглен. Заваляваха коментари, обяснения, тълкувания, прогнози и анализи на последиците на това решение върху публичните финанси и цялата социално-икономическа система на страната. Едни предричаха срив на държавата, други успокояваха, че нищо драматично няма да се случи, освен че обещаните увеличения на минималната работа заплата, някои социални помощи, заплати и бюджети на министерства няма да се случат. Паниката и суматохата траяха няколко часа, докато самият министър на финансите не заяви публично, че проектозаконът няма да бъде оттеглен и ще се разглежда и приема от Народното събрание, въпреки оставката на правителството. И парламентът започна да работи по проектозакона, като се очаква скоро той да бъде евентуално приет на първо четене. Но нещата вече не бяха както преди. Защото този бюджет е на правителство в оставка, а ще трябва да го изпълняват поне още две други правителства – служебно и избрано след предсрочните парламентарни избори, вероятно другата пролет. А дали тези правителства ще харесат заложената политика в бюджета от техните предшественици и ще искат да изпълняват тяхната воля? Най-вероятно – не. Бюджетът е политика в концентриран финансов вид, а от резултатите от президентските избори се видя, че мнозинството българи не харесват водената от досега управлявалите ги политика. Следователно не харесват и приоритетите, заложени в новия бюджет.

Въпросът е колко пъти до следващия бюджет за 2018 г. ще бъде ревизиран неприетият още държавен финансов план за 2017-a. Сама по себе си тази неизвестност поражда нестабилност – и в бизнеса, и в администрацията, и в цялото общество. Всички те вече са си направили някакви планове, проекти за догодина, които очевидно ще им се наложи да преразгледат и то в неизвестна посока. За сметки е още много рано да се говори.

По-важното е, че това, което сегашните депутати започнаха да обсъждат и се готвят да гласуват, има много малки шансове за дълъг живот и въобще за практическа реализация. Тук въобще не става дума, че сегашният проект е лош или сбъркан. Напротив, всички сериозни анализатори отбелязаха, че той доста точно определя приоритетите на страната, разумно разпределя разходите, трезво оценява приходите и реално означава стабилност и умерен икономически растеж за страната. Винаги може да бъде и по-добре, това е вярно, но не това е проблемът. Проблемът е преди всичко политически и социален. Българите гласуваха на последните президентски избори не толкова за, колкото против – против мизерията, корупцията, злоупотребите и незадоволителното си качество на живот, което не се подобри чувствително през последните години за мнозинството българи. Те искат промяна. Каквото и да означава това.