Сякаш вятърът играе с рисунките й в един ефирен свят. И как иначе, щом душата й се вслушва в шепота на ангелите и с финес ни доверява съкровени късчета живот.

Любовта, примесена с небесните послания и съкровеното споделяне – интимният свят е неизменен гост в картините, които Даниела Русева излага в пловдивските галерии. Тази фина нишка, свързваща всяка една творба, отвежда и към най-новите рисунки... с вино. Те ще бъдат изложени на 16 ноември в културния център “Бялата къща” в Стария град под името Deep Red. В направата им не са използвани бои, пигменти или друг, присъщ за художниците материал, а само органични материали като чист памук, вода, винена шлака и молив.

На едно дефиле на младото вино в Стария град се роди идеята да се рисува с вино – спомня си художничката. – Тогава заедно с няколко художници опитах да рисувам с винени утайки върху използвани филтри – шихти, и ми достави голямо удоволствие. Впоследствие започнах да експериментирам – и макар че съм художник живописец, редом с платната правя и винени рисунки.

За тези миниатюри посветените в изкуството казват, че завладяват с откровение, простота, лиричност. И още – една неподозирана функция на виното, едно блаженство, един порив, едно послание за любовта! Така с омайни думи, опияняващи като пенлива течност, въображението бива отвеждано в трансцедентални светове, включително чрез виното като Божията кръв.

С вино се влюбваме, с вино преливаме, с вино може да се рисува, с вино може и да се обича – обяснява авторката. - Изобщо всичко е въпрос на усещане. Сюжетите и заглавията пък са провокативно цветни, в които се преплитат страст, любов и вино - “Думи и вино”, “Любов и вино”, “Ангел”, “Нарисувай ми сълза”, “Трите музи”, и няма как да бъдат други.

Има моменти, в които човек рисува страдайки, и други, докато се радва. Ала в каквото и емоционално състояние да се намира, Даниела Русева разтваря душата си докрай, без свян да довери най-свидните си тайни. Затова и в изложбата си „Страници” – на пожълтели като вехт спомен листове, сякаш откъснати от стар дневник, художничката споделя за своите ангели-хранители, които я закрилят винаги. Не бива обаче да свързваме ангелите само като Божи пратеник, защото по този начин се отнасяме единствено в отвъдното, категорична е тя и като доказателство за думите си не спира да се вглежда в лицата около себе си, търсейки сред тях и земните ангели. Много ми се иска хората да имат ангелски облик, пожелава тя. И сякаш върнала се в детството с присъщата му простодушност и чистота, избира най-прости форми и наивистични цветове, за да запази върху хартия спомените си.

Припознавайки се в любимата на всички деца героиня Пипи Дългото чорапче, Даниела Русева също възприема себе си като нещотърсач.

Да, наистина имам креативен и експериментаторски дух, поне така казват моите приятели – признава тя. – Дори ходейки по плажа, на най-неочаквани места, мога да открия камъче или каквото и да било друго и да усетя, че това е “моето нещо”. И затова съм нещотърсач – иска ми се да открия един много по-първичен и прост свят и за живеене, и за творчество. Това обаче е много трудно, така че ще продължавам да го търся.

В класната стая на пловдивска гимназия, където преподава изобразително изкуство, пред статива или пък на онези все още неотъпкани от нейните нозе пътеки, където винаги успява да опитоми по нещо свое.