Окончателните резултати от втория тур на президентските избори в България още не са оповестени официално, но без съмнение убедителна победа печели Румен Радев, издигнат от инициативен комитет и получил решаваща подкрепа от БСП. Обстоятелствата около избора на петия държавен глава в най-новата история на България пораждат безпрецедентна вътрешнополитическа обстановка.

Премиерът Бойко Борисов подаде оставка и няма да прави опит за ново правителство в сегашния парламент. Ходът на Борисов може да изглежда емоционален, но е напълно логичен, защото за „червения“ генерал са гласували също избиратели на коалиционния му партньор Реформаторски блок, на подкрепящия кабинета му Патриотичен фронт, но даже и на собствената му партия ГЕРБ. След десет поредни изборни победи на ГЕРБ досега, загубата на президентските през 2016-та е особено горчива.

Кандидат на социалистите печели избори за първи път от много години насам, но голямата подкрепа, която му оказаха и избиратели и от други политически слоеве не дава на БСП достатъчно самочувствие и тя  също е за предсрочни парламентарни избори, на които евентуално да се утвърди като първа политическа сила. Задачата не е лека, защото според някои наблюдатели, въпреки загубата на президентските избори ГЕРБ продължава да е първа политическа сила, а това на пропорционални избори, каквито са парламентарните, е решаващо предимство.

Правителство при сегашния парламент би могло да състави и ДПС като трета политическа сила, но на практика това е невъзможно, защото движението няма достатъчно ресурс за това. ГЕРБ и БСП отказват да го подкрепят, а от другаде достатъчна подкрепа за ДПС не може да се очаква.

При тази ситуация предсрочните избори изглеждат неизбежни и с висока доза на сигурност ще се потвърдят в близките дни на консултации между президента Плевнелиев и основните политически сили. Ситуацията обаче е особена и заради това, че в последните три месеца от мандата си президентът не може да разпуска парламента, а от друга страна насрочването на предсрочни парламентарни избори става със същия акт, с който и разпускането. Вероятно на президента ще се наложи да се консултира с Конституционния съд как трябва да се постъпи. Според някои наблюдатели, България ще отиде на предсрочни избори със служебен кабинет, назначен от президента без парламентът да бъде разпуснат. Това обаче може да доведе до голяма промяна в политическата система, защото вероятно преди да си отидат в края на януари депутатите ще превърнат в закон резултатите от референдума за въвеждане мажоритарен и задължителен вот и за намаляването на партийните субсидии. Някои определят ситуацията като политическа криза, а други само като безпрецедентна. След близо 30 години от началото на демократичните промени, страната върви по още неотъпкани пътеки.