„Образцов дом“ не е заглавие на български роман, който задава въпроса „кога ще бъдем щастливи?” „Образцов дом“ е надписът на табелата, която се поставяше върху жилищните сгради в недалечното минало, като знак за това, че там живеят грижовни стопани.

Такава табелка без съмнение заслужават домът и градината на Добрина Енчева от гр. Златица, Западна България. Там цари пълен ред, какъвто трудно може да се открие вътре и около жилищата на повечето българи. Добрина Енчева e дипломиран химик, но от няколко години е пенсионер и се е посветила изцяло на домашната работа. Семейството, къщата и земята са нейното най-голямо богатство. Понякога те са извор на грижи и тревоги, но усилията за фамилното благо винаги се увенчават с успех. Градината й е истински земен рай с много цветя, плодни дръвчета и десетки зеленчукови лехи. В това уютно кътче около дома има място за няколко „щастливи кокошки“, теле и крава, които също се радват на свой „образцов дом“, сякаш направен по европейски стандарти.

Всичко това има висока цена, а тя е години неуморен труд, без право на умора и отпускане. Тънкостите в поддържането на градината Добрина е научила от майка си. Сега се натъжава при мисълта, че младите хора не се отнасят със същата любов към земята и китния двор го чака неясно бъдеще.

Аз съм любител градинар, не съм професионалист. Обичам да отглеждам зеленчуци, сама си произвеждам разсада за тях, не разчитам на купените семена, които много често са от чужбина. Подбирам си семената от зрелите хубави домати, чушки, тикви от градината. В същото време се грижа и за много цветя. Сега са прибрани в къщата, за да не измръзнат навън през зимата. На двора цъфтят само хризантемите, но те също изискват подрязване и почистване. Тук сме планински район и е по-студено. Сега засаждам луковиците на пролетните цветя – лалета, зюмбюли, нарциси. Освен това подрязвам розите и почиствам всички градинки от плевели. Докато аз се занимавам с градината, моят съпруг се грижи за крава, теле и кокошки. Разполагаме с няколко декара земя, които обработваме с малък трактор, имаме и техника за прибиране на сеното. Жал ни е да оставим нивата да пустее, пък и така сами набавяме храна за животните. Не изпитваме материални затруднения, които да ни карат да работим толкова много, но ни води любовта към земята. А трудът на село изисква ежедневни усилия, особено през есента и лятото. На нивата може да пече силно слънце или да вали силен дъжд, ние обаче не си тръгваме, докато не приключим с работата. Всеки ден със съпруга ми ставаме рано, още в 6 часа, за да издоим кравата, да сложим храна на животните и да ги изведем на паша. Градината също трябва да се полива рано, преди да е напекло силно слънцето. Трудът на село не е проста работа, изисква много познания, сериозно отношение, опит и грижа. За градските хора това сигурно е чуждо, но ние живеем в такъв град, където все още се отглеждат животни в покрайнините. Ще работим, докато имаме сили, след това не знам, какво ще правят младите със земята ни.

Образцовата домакиня вече се е приготвила да посрещне зимата. В приземния етаж на къщата като в аптека са подредени бурканите със зимнината. Всички плодове и зеленчуци, домашно произведени, вече са консервирани. Семейството не сяда на масата без на нея да има от туршията. Тази година тя е по рецептата за „100-те чушки“, която Добрина Енчева се съгласи да сподели с нас:

Изпичат се чушките и се слагат с марината в буркани за стерилизация. Маринатата се прави от оцет, олио, сол и захар. След това се варят в бурканите, за да се съхранят. За подправка слагам магданоз, чесън. Туршията от чушки става много хубава.