Тези дни стана известна класация на десетте най-търсени професии в момента в България. Тя предизвиква много въпроси, буди много тревоги и говори много ясно за състоянието и перспективите на българската икономика.
Първият и основен извод, който всъщност е от доста време известен и авторите на изследването само го потвърждават, е че на трудовия пазар има глад на работна ръка, не достигат работници и служители, въпреки че формално погледнато безработицата е над 8%. Търсене обаче има на определени категории работна сила и точно това показва тази класация. Най-търсени са техническите специалности – те са 50% от десетте Топ професии. В това на пръв поглед няма нищо лошо, тъй като живеем в епоха на технологии и иновации, на роботи и компютри. Тревога обаче буди обстоятелството, че в тази категория най-търсени са обикновените работници, шофьорите, работниците в ресторантьорството и хотелиерството, операторите на машини и чак на последно място информатиците. С изключение на тези последните, останалите в повечето случаи са нискообразовани работници, с елементарни умения и компетенции, с изключително ограничен иновационен потенциал, с нисък социален статус. Но това се търси от българската икономика, значи и тя е на такова равнище – нископроизводителна, нискотехнологична, слабоиновационна, слабоконкурентна. Изглежда, че има все пак и насърчителни изключения, след като в Топ 10 на най-търсените професии се нареждат и инженерите, лекарите и мениджърите, счетоводителите и финансистите, т.е. така наречените бели якички, средната класа. А именно те са тези, които придават качество и добавят стойност към стоките и услугите.
Заслужава да се отбележи още един факт. Тази класация е за 2016 г., но на практика различията с предишното й издание за 2015 са несъществени. Това говори за трайни тенденции, а не за временни явления. И точно те будят тревога.
В момента в България хората с диплома за висше образование са около 23% от населението. В развитите страни с напреднала и високотехнологична икономика този процент надхвърля 30%. Съществува национална програма, според която до 2020 г. висшистите в страната трябва да достигнат 36%. Наблюдаваната на пазара на труда тенденция буди подчертан песимизъм в това отношение, още повече, че и броят на студентите в последно време постоянно намалява. Към това тези дни се добавиха и скандални факти за заплащането на цвета на българската научна интелигенция, т.е. за оценката, която обществото и властите дават за нейното значение в настоящето и бъдещето на страната. В най-престижното научно-изследователска институция в страната, каквато е Българската академия на науките, един професор получава заплата от 450 евро, докато една секретарка без особено образование в държавната администрация взема 330 евро. Как при това унизително заплащане младите български научни таланти да бъдат привлечени на работа в научните центрове и институти, където да разработват иновативни технологии и методи за индустрията, търговията, селското стопанство, транспорта, съобщенията и т.н.!? Да не говорим за включването им в списъка на най-търсените професии.
Много пъти се е казвало, че България няма на какво друго да разчита освен на човешкия си потенциал, тъй като освен него има единствено красива природа. Красивата природа радва очите и води туристи, което е добре, но не е достатъчно да осигури просперитета на цял един народ. В съвременните условия и по-специално в случая с България решението е интелигентният растеж. А той не става само с шофьори, келнери и общи работници, които иначе много добре се пласират в развитите страни, в които вече никой от местните не иска тези нископлатени и нископрестижни професии. Нищо чудно при това положение, че призът за най-добрия шофьор на такси в Чикаго беше спечелен тези дни от българин, че българка се нареди сред десетте най-добри маникюристки в САЩ, а и кой не е чувал за прочутия полски водопроводчик във Великобритания!?
Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..
Във Велинград се събраха хора от цялата страна на протест в подкрепа на фермери, чиито стада са застрашени от евтаназия. Недоволството е предизвикано от..
Стенопис, посветен на 20-годишнината от приемането на България в НАТО, ще бъде открит днес в Перник. На събитието ще присъстват посланиците на..
Жителите на Плевен ще изпратят 2024 г. с Коледно градче и срещи с Дядо Коледа. Тазгодишната празнична програма на общината ще стартира на 2 декември с..