Не търсете превод в речника на  If I love grad, защото няма да го намерите. Това е чувство, което ще усетите, ако попаднете в Ивайловград. Едно място, откъдето не искаш да си тръгнеш, където се чувстваш спокойно и уютно, далеч от обичайната глъчка и напрежение. Съвсем наблизо тук е събрана история от цели епохи. Следите от първата са тракийските мегалитни кръгове и гробници. След траките тук идват римляните, за които ни разказва античната вила „Армира” – с великолепните си мозайки от късната римска епоха. Наблизо е  крепостта „Родостица”, за която знаем, че през 9-10 век е била най-южната за българската държава. Намирала се е само на 30 километра от Одрин и е пазела древния път по поречието на река Арда, който минавал през Родопите. И още една крепост – „Лютица” – мраморният град, съществувал между 11 и 17 в., приютил спомена за българския цар Калоян и неговия поход към стените на Адрианопол /Одрин/.

Стигането до „Лютица“ и по-скоро до Ивайловград е също част от приключението, защото, преди да пътувате във времето, трябва да изберете как да стигнете до желаната дестинация. Имате две възможности – или да останете на българска територия, или да изберете пътя през Гърция, който е с около 20 км. по-кратък. Според местните, пътят през България е такъв, че по него минава единствено кметът на града. Послушахме ги и за всеки случай поехме по пътя през Гърция. Пътувайки, не спряхме да си задаваме въпроса защо до един български град е по-пряко да стигнеш през граничен пункт и съседна държава? В този регион туризмът и земеделието са основен поминък за населението, но безработицата надхвърля 20%. Голяма част от селата отдавна са пусти. Но и тук срещаме хора с дух и позиция, които връщат надеждата, че въпреки трудностите, районът не е обречен и има потенциал за развитие. Една от тях е Димитрина Стефанова, управител на хотел в града, която е избрала да се пресели в този край, макар да е от Сливен.

Моята история е, че дойдох като турист в този малък, но прекрасен град. Нас, жените, ни задържа или любовта, или нашата природа да се влюбваме в красивото. При мен беше и двете, тъй като открих и любовта на живота си. Ивайловград е запазил традицията, морала и принципите си. Виждам, че в големия град това е дефицит, тъй като хората масово желаят да бъдат комерсиални, а забравят за малките неща в живота. Когато дойдох тук, трябваше да отразя този град и спецификата му. If I love grad ми хрумна, защото исках да е нещо различно. Исках да покажа, че ако ние обичаме града си, трябва да бъдем пример в този град. Да помагаме на доброто да се развива, на младите хора да останат. Аз работя сред хора и виждам как те идват масово да разгледат това, което е останало тук, като нещо уникално за нашата страна.

If I love grad – Още щом чух този неологизъм от български и английски, се замислих колко от нас всъщност обичаме градовете, в които живеем. Чувстваме ли се добре в тях и помагаме ли им да станат по-добро място за живеене? Някои от хората, живеещи далеч от комерсиалното и показността на големия град, ценят повече онова, което имат, дори да е малко. Те обичат своя град или село и искат те да бъдат добре устроени и подредени, да се развиват. Според Димитрина в Ивайловград, както и на други места в страната, проблемите са  в отношенията между хората и враждите помежду им:

Тук има различни етноси, които, вместо да се подкрепят един-друг, да се обединяват, се разединяват. Типично по български, те са добре, когато другият е зле, което е жалко. Може би такъв е манталитетът. Да се сравняваме, да гледаме навън и никога да не оценяваме това, което имаме.

Страхът, завистта и омразата са онези пречки пред нас, които ни спират да направим родината си едно по-добро място за живеене. Защото всяка голяма промяна започва като серия от малки крачки, които правим ние. Димитрина обича своя град и се надява с действията си да му помага да се развие и промени към по-добро. Затова за нея частичката If – „ако” – може да отпадне.

Снимки: bulgariatravel.org и архив