На срещата на върха миналата седмица ЕС не постигна договореност по споразумението за свободна търговия с Канада /СЕТА/. България и Румъния оттеглиха резервите си към него в замяна на гаранции от Канада, че през 2017 г. ще отмени визовия си режим за техни граждани, но председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер предупреди, че без подписано споразумение падане на визи няма да има. Високопоставени фактори в ЕС твърдят, че до подписване може да се стигне тази седмица, защото съпротивата на белгийския регион Валония била преодолима. Впрочем, според премиера Борисов тази съпротива била опасна за ЕС, защото можела да превърне в мода прецедентите общи решения на съюза да се блокират заради съпротива на само една страна. Въпреки натиска, на който е подложена, изправена една срещу всички Валония още не се отказва от съпротивата и днес опроверга оптимистични очаквания, като отхвърли ултиматума на ЕС да подкрепи СЕТА най-късно на 24 октомври.

В България мнозина продължават и сега да смятат, че приемайки да подкрепи СЕТА срещу отмяна на визите за Канада правителството е направило „размяна на кон за кокошка“, защото двете неща са несъизмерими. Управляващите обаче разсъждават по друг начин и разглеждат отмяната на визите като гаранция за равнопоставеност на българския бизнес в подготвяния чрез СЕТА мащабен процес на интегриране на пазарите от Европа до Канада.

Споразумението беше принципно договорено още през октомври 2013-та, преговорите по него приключиха през август 2014-та и официалното му представяне се състоя през септември 2014-та г., а парламентът на България го дискутира за първи път едва през юли тази година, при това в чисто информативен порядък. Искането на социалистите позицията на България да бъде гласувана в пленарна зала бе отхвърлено и въпреки гръмките предупреждения на партията им и на националистите от „Атака“, че се готви национално предателство и се задава смърт за българската икономика, до анализ на последиците от приемането му така и не се стигна. Премиерът Борисов всъщност отиде в Брюксел с развързани ръце, без мандат от парламента за каквато и да е различна позиция от предварително обявената от него „подкрепа срещу безвизов режим с Канада“. И след като искането бе удовлетворено, България все пак получи нещо, вместо нищо.

Парадоксално е, но какви са били позициите на политическите сили досега и какви те биха били след очакваното подписване на СЕТА вече няма значение. В парламента съотношението на силите е такова, че съгласието за подкрепа срещу снемане на визите за Канада не може да бъде оттеглено. Управляващите са „за” споразумението, то е по-скоро от полза дори за опозиционното ДПС, а „против” остават само социалистите и „Атака”. От друга страна, клаузите на самото споразумение са такива, че с приемането му то влиза веднага в сила, макар и „временно”. Ако в процеса на последващото му ратифициране някой национален парламент го отхвърли, то може да бъде денонсирано с ново решение на Европейския съвет. Денонсиране обаче не се очаква, защото би довело до лавина от арбитражни дела и претенции за компенсации срещу европейския бизнес, от които всеки ще се пази като от огън. Съпротива срещу СЕТА имаше и в други страни от ЕС, но вече е преодоляна. Преодоляна е тя фактически и в България, а тази на белгийската област Валония се очаква все пак да падне. Развоят на нещата изглежда предопределен и по-съществен е въпросът не е дали споразумението ще бъде подписано, а кога това ще стане. Предварителният график за приемане до края на годината още не е нарушен.