Над 6 млн. чужди туристи са посетили България през тази година, което е с 16% повече спрямо 2015 г. Ако към тях се прибавят и българите, общият им брой ще надхвърли 8 млн. Ние разполагаме с данни от 1991 г. и всички те показват, че 2016 г. е най-успешната в сравнение с предходните години, заяви тази седмица министърът на туризма Николина Ангелкова:

Имаме ръст от 15-20 % и за крилата на сезона – април и май месец, което показва, че стъпките, които предприе министерството съвместно с бранша – да има фокус върху допълнителните подпомагащи туризма продукти като балнео и спа, културен и винен, еко, гурме, голф, са в правилната посока. Защото ние трябва да разнообразим продукта, а и конкуренцията го изисква. Туристите вече не са същите. Освен традиционната почивка, те търсят допълнителни услуги, за да направят максимално различно своето изживяване в определената дестинация.

Ръст на туристите в България отчита и Евростат. За първото полугодие на 2016 страната ни е на първо място по ръст на реализирани нощувки в ЕС. За повишаване на качеството на услугите и устойчивото развитие на бранша обаче са необходими още много усилия. На първо място има нужда от добре образовани и подготвени кадри в туризма.

Всяка година летният сезон изправя хотелиерите и ресторантьорите пред проблема как да намерят обучен персонал. 70% от заетите в туризма са сезонни работници, като най-голям е недостигът на изпълнителски кадри, заяви хотелиерът Григор Фиданов по време дискусия за кадрите в туризма, част от националната кампания „Учи, за да работиш”.

По данни на Министерството на труда и социалната политика заетите в българския туризъм са близо 170 000. Браншът обаче се нуждае от още 14 000 души. Закона за трудовата мобилност позволява за три месеца да бъдат наемани сезонни работници от трети страни като Украйна и Молдова например, където живеят много българи.

Сред най-търсените кадри са сервитьори, бармани, рецепционисти, аниматори. Фактите обаче показват, че към най-дефицитните специалности има най-малък интерес на учениците в професионалните гимназии по туризъм. В тях се обучават 14 700 младежи в 14 професии. Какво се случва с тях след като завършат?

Различните институции търсят решения на този въпрос, но целта е една – по-добро качество на предлаганите услуги в България, защото новите хотели, благоприятният климат и разнообразната природата са само част от туристическия продукт.

Министерство на туризма работи за разкриване на краткосрочни квалификационни курсове, обясни министър Ангелкова.

Основният проблем, който се обсъжда с нас, е липсата на практическо обучение в сектора и всъщност, че най-често липсват хора, заети в изпълнителската част на сектора. И там най-вече има нужда от практическа квалификация. В това отношение ние вече проучваме испанския, португалския, френския опит. Те горе-долу са еднотипни с възможност за създаване на квалификационен център с практическа насоченост за различните професии. И тази квалификация е между 3 месеца и една година. Такъв е опитът на тези страни. Сега в междуведомствения съвет дебатираме, как това може да се осъществи и у нас.

Министерство на труда и социалната политика е открило възможност за кандидатстване по три схеми с европейско финансиране на стойност 100 млн. лв., които са насочени към работодателите. Те предлагат гъвкава схема на обучение и заетост, така че бизнесът да има възможност да изгражда необходимите умения на персонала, който ще наеме. По Оперативната програма „Региони в растеж” също има възможност за финансиране на туристическия сектор – заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова.

Стана ясно, че възможности за обучение и квалификация през следващите години ще има. Ако работодатели и работници проявят активност, България ще може да си осигури квалифициран персонал, с който да предложи по-добър туристически продукт и по-качествено обслужване. А това ще доведе туристи и ще осигури устойчиво развитие на българския туризъм.