Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Звукорежисьорът Димитър Палашев: „В радиото всичко трябва да е 6+”

БНР Новини
Снимка: Любомир Лазаров

Звукорежисьорът е фигура, често оставаща инкогнито за слушателя, който определя любимите си предавания според водещите и техните събеседници. Човекът зад пулта обаче е важна част от екипа на радиопредаването. Работата на звукорежисьора е да балансира различните източници: звук, говорител, ефекти и прочее, в зависимост от сценария, обяснява Димитър Палашев. Той нарича себе си „динозавър”, защото е отдал на слушателите на БНР над 40 години от живота си, отначало като звукооператор-монтажист, а после като звукорежисьор и автор на предавания за филателията.





В ролята на приятел на композитора Сергей Рахманинов от филма „Андре Матьо”Днес, макар вече пенсионер, продължава да сътрудничи на радиото, но е добавил и нова роля в живота си – тази на популярен статист в киното и рекламите. Колегите от „Старата къща“ го сравняват с рицаря Дон Кихот, заради външността му на благородник и снажната осанка, или просто с човека-оркестър. Той ще намери идеалния баланс между говор и звук за всяко предаване, а така също по-удачната музика, деликатно ще ви посочи неточност в подготвения текст; ако сте прекалено развълнувани, ще намери благи думи, за да уталожи страстите, а при нужда с умели движения ще ви направи масаж, за да забравите главоболието. В радиото всички го знаят и обичат. Ето как Димитър Палашев обяснява особеностите на професията си:

Звукорежисьорът застава зад пулта. Прави проби на звука. Ако се налага, прави малки корекции, използва различни устройства, като филтри за промяна на гласа - например, при радиопиеси и драматизации. В студио 2 имахме и голяма ламарина, с която, когато се налагаше, правехме вятър. Всичко това се обработва чрез смесителния пулт и се получава крайният продукт.

Когато през далечната 1962 г. постъпва в Националното радио, заварва една прекрасна работна атмосфера:

Апаратурите бяха добри за тогавашното ниво – немски, швейцарски и руски магнетофони и пултове, колегите – сърдечни и отзивчиви. Те отдаваха всичко от себе си, за да ме „внедрят” в звукооператорската професия. Звукооператорът трябваше да зарежда магнетофонните ленти, да прави монтажи. И всичко това – в съдействие със звукорежисьора, който беше на пулта”, си спомня Димитър Палашев началото, а десет години по-късно със съответната диплома в ръце, вече е звукорежисьор:

Зад звукорежисьорския пулт в 7-мо студио, средата на 70-те години на миналия век.Постепенно нещата се променяха. Въведоха се нови пултове и магнетофони, на които трябваше да се обучим. След 1999 г. в радиопроизводството навлезе и компютърната техника. Сега вече е, както се казва „Пей и работѝ”. При работата с ленти беше по-различно. Когато лентата приключи или трябва да се наставя, я лепяхме с ацетоново лепило със стъклени пръчици. Сега с компютъра всичко става по-бързо, по-качествено и по-ефектно. Новите техники са едно от предизвикателствата пред звукорежисьора – за малко време трябва да ги усвоиш, наред с използването на старата техника. На 2-3 години техниката остарява, сменя се и ти се обучаваш отново. Т.е. трябва да се развиваш непрекъснато, за да дадеш на слушателите качествен продукт. Когато съм обучавал колеги, винаги съм им казвал „Качеството на вашата работа трябва да е „6+”. „6” не приемам!”. И сега имам колеги в радиото, които съм обучавал, и такива, които са отишли в други радиостанции. Когато ги срещна, споделят: „Еее, знаеш ли, ти едно време в това студио така ме научи, че аз като отидох там, те се учудваха на уменията ми”. Така става с опит и когато имаш вътрешен стремеж да усвоиш това, което ти се предлага.

С композитора и диригент маестро Емил Табаков пред І студио на БНР.

Работата му го среща с различни известни музиканти и актьори като Милчо Левиев, Таня Масалитинова, Апостол Карамитев и други, чиито записи остават в Златния фонд на БНР. До днес си спомням как при запис в 1 студио изпълнителите сядаха в едното ъгълче и когато трябваше да пеят или свирят, прихождаха боси, за да няма допълнителни шумове. Бяха много сърдечни, сякаш бяхме братя, така в сладка раздумка с Димитър Палашев стигаме и до гафовете в радиоефира – най-благодатната тема за приказки на маса между радиоработници:

В бившия партиен дом имаше някакъв пленум на БКП. Подготвя се новинарската емисия за 20,30 ч. Тя обаче излиза с 15-20 секунди повече. Връщат лентата, говорителят изчита последните няколко реда на по-бърз ход, свършват. Занасят лентата в студиото и в ефир звучи следното изречение: „Уважаеми слушатели, чухте част от пленума, на който бяха приети важни партийни документи… Менти”. След този гаф, колежката беше уволнена, сподели с нас епизоди от историята на радиото звукорежисьорът Димитър Палашев.

Снимки: личен архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

България днес - 26 февруари 2025 г.

В "България днес" говорим за ролята на българските организации за подобряване живота и отношението към сънародниците ни в съседна Сърбия. Събеседник по темата е Дарко Аначков, председател на Българо-сръбския център във Враня. Ще разберете кога и как ще..

публикувано на 26.02.25 в 19:00

Ще е облачно и мъгливо, температурите ще са в широки граници

В четвъртък  минималните температури ще бъдат в широки граници, от минус 6° - минус 8° в местата с мъгла, до около 5° в крайните югозападни райони от страната. В София ще е около минус 1°. През деня над по-голямата част от страната облачността ще е..

публикувано на 26.02.25 в 18:30
Томислав Дончев

България ще се опита да спаси част от второто плащане по Плана за възстановяване

Страната ни има шестмесечен срок до края на август 2025 г. да рестартира процеса по приемане на законите, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост в Народното събрание. Това ще бъде направено в опит да се спаси по-голямата част от второто..

публикувано на 26.02.25 в 17:35