Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Христо Гелов подчинява природните стихии в творчеството си на визуален артист

БНР Новини
Снимка: личен архив

Неговите цветни пешеходни пътеки се превърнаха в сензация – изкуство, вплетено в градската среда, което не само носи наслада, но и възпитава. Той живее в Мадрид, твори в авангардни жанрове и отправя послания, които надживяват мимолетността на съградените творби.




СнимкаХристо Гелов яхва първата емигрантска вълна след падането на Желязната завеса с един-единствен капитал – годините, прекарани в Художествената академия. В Испания, където се установява, завършва графични технологии и двайсет години работи в света на медиите. Но след като усвоява до съвършенство новите технологии и изразни средства за комуникация, решава да се завърне към изкуството. И днес определя себе си като визуален артист.

Визуален артист означава да бъдеш в директен контакт с публиката – обяснява той. – Докато традиционните жанрове в изкуството – скулптура, стенопис, живопис, нямат същите възможности за достигане до хората. Посланието на визуалния артист трябва да бъде прочетено без превод, без посредници, да се появи в градското пространство, да изненада, да създаде нова атмосфера и след това да изчезне. Изобщо това е временен художествен образ с временен ефект.

Заедно с испански артисти той създава творчески колектив за акции в публичното пространство и моушън дизайн и непрестанно добавя нови видеотворби в артистичната си колекция.

Аз съм израсъл в света на изкуството заради моя баща (художника Никола Гелов) и виждам как то търси нови форми и пътища, за да достигне до зрителите – разказва за пътя си към градското изкуство Христо Гелов. – Затова и изкуството трябва да излезе навън, в градската среда, тъй като хората вече не влизат в галериите и музеите – с изключение на ценителите и професионалистите. Именно това кара младите съвременни творци да правят своите произведения и акции в публичното пространство и дори сред природата.

Снимка

Пример за това е инсталацията, която Христо Гелов прави в Самоков – превръща старата градска чешма в „Къща на водата”. За целта използва 80 сини ленти от нетъкан текстил, падащи свободно от покрива и подложени на произвола на стихиите. Движението им исках да се свърже с въображаеми чучури и по този начин да наблегна върху водата. Водата, която в много страни липсва, и която трябва да ценим. 

А дали чувства близост с Кристо, помогнал на стотици хора от цял свят да ходят по вода?

Без съмнение, като негов сънародник чувствам нещо подсъзнателно, но все пак се опитвам моят път да бъде по-различен. Следващите ми проекти са свързани с кинетиката – т.е. хората да почувстват произволността на природните елементи като дъжд, вятър и по някакъв начин да ги впрегна, за да предизвикват у тях емоции.

Месец преди именитият ни сънародник да направи плаващите си кейове на езерото Изео, (Северна Италия), Христо Гелов създава още една водна инсталация, и тя с оранжеви елементи. За мястото й избира река Янтра край родния си град Велико Търново.

Снимка

Исках да се преосмисли отношението към бежанците – защото те не бягат от родината си от каприз, а са принудени, поне в голямата си част – казва творецът. – Затова закрепих в центъра на реката дванайсет оранжеви кръга, наподобяващи дванайсет спасителни пояса, които нямаха възможност да достигнат до нито един бряг. По този начин поставих един въпрос за размисъл – какво става с тези хора. А също можем ли да се поставим на тяхно място и да се опитаме не само в България, но и в Европа да намерим решение на техния проблем. Защото през тези години ще бъдат те, преди това са били испанците, бягащи от гражданската война, а в началото и в края на 20-и век толкова много българи са емигрирали. Така че това е процес, който се повтаря в историята, и исках той да стигне до съзнанието на хората чрез тази инсталация.

Снимки: личен архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10
Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05