Русенката Кремена Манева ни доказва, че не е задължително да използваш четка и бои, за да рисуваш картини. Своите произведения тя създава от плат и конци, с помощта на шевна машина. В ателието й в Русе могат да се видят пейзажи и портрети, които от далеч наподобяват живопис или рисунка с пастели. Всеки цветен тегел става щрих, а за фон служат сатен, тафта или тънки прозрачни платове. За изработката на всяко текстилно пано е нужен около един месец. Всички картини, създадени от Кремена, са уникати и се радват на голям интерес от чуждестранни купувачи, ценители на изкуството. Повече за началото и за процеса на създаване на текстилни картини разказва Кремена Манева.
В един момент имах много и различни цветове и изрезки от шивашки фирми и се чудех, къде да ги приложа. Дойде ми идеята, че с тях мога да правя апликации. В процеса на работа те ставаха все по-сложни, докато накрая започнаха да приличат на картини. С времето започнах да влагам все повече машинни тегели, които правеха творбата по-релефна, с повече дълбочина, по-наситена и цветна. След като композицията бъде готова, оформлението се прави ръчно – рамката и цветовото й оформяне, окачването на паното към рамката, с кожени ленти или текстилни шнурове. Предварителната работа, като например оформянето на малките текстилни парченца, и довършителните дейности също се правят на ръка.
С времето Кремена започва да използва и текстилни бои, техниката на изработване се усложнява, материите стават повече, а самите изображения все по-красиви. Тя споделя, че най-трудно за нея е изобразяването на човешки образ, защото формата на плата се изменя и постоянно трябва да внимава, за да не се изкриви образът. За съжаление през последните години интересът на българската аудитория към текстилните картини отслабва поради високата им цена, която е основателна, заради скъпите материали и вложения труд. За известен период от време Кремена престава да се занимава с изработването им, но наскоро тя „рисува“ още една картина. За да отговори на интересите на клиентите си, в момента приложничката е насочила таланта си и в друга посока:
В последните години се ориентирах към по-дребни неща, които пак са ръчна изработка и са уникати, но са по-практични и повече хора биха могли да си ги позволят. Правя калъфчета за книги и таблети, книгоразделители, свещници, декоративни чинии, вази, а също така рисувам върху стъкло. Правя и чанти с апликации. Те най-много се харесват. Дамите обичат да имат неща, които са уникати и никой друг няма такива. Апликациите са абстрактни, а понякога има и флорални мотиви.
А коя е най-приятната част от работата на Кремена?
Най-приятната част е създаването на нещо, измислянето на нещо ново, проектирането, а също и самият готов продукт. Харесва ми да видя проектите си реализирани.
Кремена казва, че не прави големи планове за бъдещето, а се води от момента и от настоящите си идеи. Предстоят й участия на изложения и базари, където тя ще демонстрира възхитителното си изкуство.
Снимки: личен архив
Частична вина за трагичната катастрофа на автомагистрала "Струма" , при която загинаха 45 души от Северна Македония има и Агенция "Пътна инфраструктура", реши Окръжният съд в Перник. Катастрофата стана около 2.00 ч. на 23 ноември 2021 г., на 31-ия..
Няколко граждански сдружения от Лом и Козлодуй организират от 16:00 часа днес протест и автомобилно шествие срещу лошото състояние на пътищата в Северозападна България и по-специално на пътя Лом - Козлодуй, по който ежедневно пътуват много хора от..
След дни наред отчитано превишение на фините прахови частици във въздуха на София като мярка за решаване на проблема от Столичната община въвеждат зелен билет на стойност 1 лв. за пътуване в градския транспорт, както и безплатно паркиране в..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е..
Първият български аватар е жена. Казва се Ахинора. Името ѝ означава могъщ господар и според легендата така се е казвала жената на основателя на..
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския..