Eднa дeceтa oт нaй-гoлeмитe ĸoмпaнии в Югoизтoчнa Eвpoпa ca бългapcĸи. Toвa пoĸaзвa peдoвнaтa гoдишнa ĸлacaция нa ЅееNеwѕ ТОР 100 ЅЕЕ 2016. Te ca пpeдимнo oт eнepгийнaтa и тежката индycтpия – най-голямата рафинерия в България – руската Лyĸoйл Heфтoxим Бypгac, медодобивната немска фирма Aypyбиc, Националната електрическа компания, АЕЦ Козлодуй и т. н.

Сред 100-те най-големите банки в региона има и 18 опериращи в България. 22 застрахователни дружества, работещи на българския пазар, също намират място сред 100-те най-големи в тази част на континента.

Всичко това показва, че макар и гръбнакът на икономиката в България да са малките и средните предприятия (МСП) с около 65 на сто от заетите, в страната има място и успешно се развива и голям бизнес от европейски мащаб.

МСП имат редица козове в конкуретната пазарна надпревара – гъвкавост, адаптивност и способност да запълват всяка нова отворила се пазарна ниша или бързо да се отказват от вече неперспективни и изчерпани пазари. Но големите са си големи, което означава, че техните възможности да иновират, да произвеждат евтино, да задоволяват масови и трайни нужди е по-голяма. На практика МСП и колосите в икономиката много добре се допълват и са си взаимно полезни.

Но за да си голям в икономиката, означава да имаш голям пазар, а България е малка страна с не многобройно население и ограничен брой потребители. Това по принцип е препятствие за успешна експанзия на големия бизнес. Оказва се, че в съвременна България обаче това не е точно така по простата причина, че нейната икономика е изключително отворена и свързана с международните пазари, където единствено могат да се разгърнат възможностите на големите фирми. България изнася и внася една огромна част от своя брутен вътрешен продукт (БВП) и почти цялата й индустрия и земеделие зависят от състоянието и търсенето на международните пазари. Точно това е най-важната предпоставка за развитието на голям бизнес – свободното движение на стоки, хора и капитали. И точно на това се дължат доста добрите резултати на българските компании в класациите за най-големите фирми в Югоизточна Европа.

Но има още нещо, което трябва да се отбележи във връзка с тези класации и с откритостта на българската икономика. Става дума за това, че почти всички „български” компании в тези класации всъщност са с чуждестранни собственици – руснаци, американци, германци, италианци, австрийци и т. н. Това обаче по никакъв начин не им пречи да си плащат данъците тук в България, да плащат заплати на българските си работници и служители, да се снабдяват от български поддоставчици малки и средни предприятия и всъщност да произвеждат БВП, т. е. благосъстояние.

Вярно е, че страните от Югоизточна Европа не са от най-големите и мощни в икономическо отношение и че смятаните в региона за големи, погледнати глобално, може да не са от най-висок световен ранг. Но и самата страна, нейната икономика, основните й макроикономически показатели много рядко излизат на по-предни позиции в световен мащаб. България като цяло се нарежда в най-добрия случай сред първите 50 страни в света по конкурентоспособност, производителност, условия за бизнес, БВП на човек от населението и т. н. Едно повече от добро представяне, което говори както за доброто развитие на страната, така и за практичния и реалистичен подход на властите и бизнеса към реалните възможности на страната. Точно заради това, в момента българската икономика е в много добра форма, за разлика от много други в Европа, БВП стабилно расте, безработицата спада и благосъстоянието и на държавата, и на гражданите чувствително се увеличават.