София е град на кръстопът, тук от незапомнени времена си дават среща различни езици и култури. Днес българската столица е още по-шарен град от тази гледна точка. Достатъчно е да отделите ден за разходка в историческия център на София или в някой от големите търговски центрове, за да чуете най-различни езици, от които често нищо не разбирате.

Сред гостите на града ще доловите разговори на английски, руски, испански, италиански език, но ако се заслушате в речта на чужденците в някое кафене на ул. „Пиротска“ например, може да доловите гръцки, турски, а често и арабски език.

Езикът не е просто средство за комуникация, той е най-прекият път за опознаване на далечна култура, обичаи, бит, нрави и история. Не случайно във всяка една от държавите –членки на Съвета на Европа с внимание се организира празникът, посветен на езиците. Целта е да се насърчат децата и възрастните, които учат чужди езици.

В слънчевия първи ден на месец октомври много столичани се събраха на едно място, за да проверят своите знания, а и за да се срещнат с преподаватели, които ще им помогнат в усвояването на чужд език. Около щандовете на представените 19 европейски езика непрекъснато имаше хора, любопитни да участват във викторини и игри.

Институтът „Сервантес“ в София и лично директорът му Хавиер Валдивиелсо (на снимката) съветват изучаващите испански да слушат повече хубава музика и да гледат испанските сериали, за да научат езика по-лесно.

В момента ЕС залага на принципа, че всеки трябва да говори много езици, не само един. Разбира се, английският е международният език за комуникация, но вече не става само с английски. Така идва моментът да се учи втори език. В този случай испанският е много подходящ, защото той е вторият език за комуникация в свята. Българите имат такъв профил, че много лесно учат чужди езици. Лично аз говоря испански, баски, френски, италиански и английски, а сега се опитвам да науча и български.

Росица Цветанова (на снимката) е преводач и преподавател по скандинавистика. Любим език за нея е шведският, макар българите да се затрудняват с неговата фонетика.

Като цяло това е много приятен език, – казва тя, – с граматика, по-лесна от тази в немския например. Езиците са ключ към опознаването на съответните страни. Шведският е важен и вълнуващ език, защото това е езикът на Астрид Линдгрен, АББА и на популярната музика.

На щанда на република Словакия срещам посланика Н. Пр. Мариан Якубоци. Той е от три години в страната ни, но добре говори български. Споделя, че обича да чете и слуша радио тук. Казва, че в света около 7-8 млн. души говорят неговия език, но пък който е учил словашки, той може да разбира и чешки, полски, руски и украински. 

Доц. Величко Панайотов е преподавател и казва, че вече има много книги и речници на словашки в България.

Има противоречия при първите впечатления от словашкия език, защото има много думи, подобни на българските, но някои са коварни с това, че имат друго значение. Например дивак, означава зрител, позор е внимание, по този начин може човек да се обърка от междуезиковата омонимия.

Мотото на Института за български език в София е „Написаното остава, бъди грамотен!“. Пред българския щанд се събраха най-много хора. Българите искаха да покажат, че познават и уважават езика си. Защо е важно да владеем отлично правописа, припомня Мария Тодорова от Института:

Важно е да пишем правилно. Грамотността е въпрос на престиж и себеуважение. Тук участваме със занимателна игра. За най-малките има лесни задачи, които са свързани с познаване на синоними, букви, а за по-големите и на правопис. Грамотността изисква усилия, желание и постоянство.

Снимки: Гергана Манчева