Днес, 4 октомври, изтича  срокът за регистрация на кандидатските двойки, на 5октомври трябва дасе тегли жребий за номерата им в бюлетините, а после тръгва агитацията за президентските избори на 6 ноември. Вотът за държавен глава този път носи някои особености, които заслужават особено внимание.

За първи път от 1990 г. България има действащ държавен глава, който не претендира за втори мандат. Решението да бъде така обяви самият президент Росен Плевнелиев.

Ако спечели кандидатът на управляващата партия ГЕРБ Цецка Цачева, България за първи път ще има президент жена. Цачева вече е първата жена, оглавявала парламента на страната.

Досега България е имала генерал от запаса като вицепрезидент, а сега такъв може да стане и президент, ако спечели Румен Радев, регистриран формално като независим, но подкрепян от социалистическата партия. Присъствието на военни във висшата политическа йерархия допада на националистите и на скептично настроените към НАТО и ЕС, поради което на тази чувствителна струна разчитат и управляващите, чийто кандидат за вицепрезидент Пламен Манушев също е генерал от запаса.

Регистрация поискаха рекорден брой инициативни комитети, партии и коалиции. През 2011 г. в президентските избори  участваха 21 кандидат-президентски двойки, а сега желание за участие заявиха 32.

Някои от претендентите  са изненада, а други се възприемат със смесени чувства от обществото. Неочаквано се кандидатира неуспелият да изкара пълен мандат бивш премиер Пламен Орешарски. Кандидатурата му бе издигната от независим инициативен комитет, но мнозина смятат, че зад него стоят или социалистически кръгове или Движението за права и свободи, с които управлява като премиер. Сред претендентите за президент е отново Жорж Ганчев. Наскоро той заяви, че да се кандидатира за четвърти път, точно като Жак Ширак във Франция, за него е задължение. А както обичайно очакванията му са високи и се цели във второто място на първия тур. Иска да е президент и композиторът Митко Енчев Димитров. Фактът, че е композитор, не омаловажава шансовете му, а може и да ги издига, ако съдим по факта, че на президентските избори през 2011 г. вокалът на група „Хиподил” Светослав Витков взе 1,61% от гласовете. През 2016-а някои от кандидатите са обществено известни и заради проблеми с правосъдието, но това не е проблем, защото конституцията не изисква претендентите за държавен глава да не са извършвали престъпление. В тази група кандидати особено изпъква Владимир Кузов, имащ условна тригодишна присъда за педофилия, който ще се яви в двойка с Борислав Ноев, разследван преди време за шофиране в нетрезво състояние. И двамата преди време бяха привърженици на националистическата партия „Атака”. Тъжно свързан с „Атака”, но по съвсем друг начин, е и независимият кандидат за президент Камен Попов. На кметските избори в столицата м.г. той скандализира обществото като публично удари лидера на „Атака” Волен Сидеров, за което срещу него бе образувано предварително съдебно производство. Независим кандидат, регистриран от инициативен комитет, оглавяван от сина му, е и Бисер Миланов, по-известен с прякора „Петното”. По време на протестите и контрапротестите срещу кабинета „Орешарски”, той на няколко пъти бе задържан от полицията за провокации и призиви за насилие.

Каквито и да са личните мотиви на подобни кандидати, неизбежен резултат от участието им в изборите ще е разпиляване на гласовете в полза на по-сериозно представилите се. А прогнозите за по-сериозно представяне, колкото и на този ранен етап да са условни, са свързани предимно с управляващата партия ГЕРБ, с тримата кандидати на левицата, с десния Реформаторски блок и с националистите.

Тазгодишната предизборна ситуация са характеризира и с това, че външнополитическите тревоги изместват опасенията на електората, свързани с вътрешнополитическите проблеми, към които критичността е по-умерена. Това обаче не пречи на претендентите да бъдат агресивни в оценките си едни към други и кампанията за избор на новия държавен глава се очертава да е много напрегната.