Часове преди да започне дългият четиридневен празничен уикенд по случай Деня на Независимостта на България, властите в София в лицето на правителството и парламента взеха едно изключително важно и скъпоструващо решение – да отпуснат държавен заем на Българския енергиен холдинг /БЕХ/ и дъщерната му Национална електрическа компания /НЕК/, с който те да се разплатят поне частично, но незабавно, с руската „Атомстройекспорт” за произведеното от нея оборудване за някога планираната втора българска АЕЦ в Белене.

Историята е дълга, заплетена и пълна с политически конфликти и началото й е в края на миналия век. Но да не навлизаме в излишни исторически подробности. Важното е, че в момента България трябва да плати за някога поръчаните два атомни реактора на руснаците 620 млн. евро плюс 167 хиляди евро лихви за всеки ден забавяне. А след като преди пет години парламентът след национален референдум наложи вето върху строителството на втората атомна централа, сега тези реактори са ненужни и нежелани, защото София просто не знае какво да прави с тях. Има няколко варианта за изход от задънената улица, но всичко засега е в сферата на добрите намерения и неясните планове. А дългът към руснаците е съвсем реален и изплащането му не търпи отлагане, защото е много скъпо. Пари обаче Българският енергиен холдинг и Националната електрическа компания нямат и няма откъде да вземат, след като през пролетта понесоха вече един финансов удар – този път от американските електроцентрали в страната, които категорично и ултимативно си поискаха парите, които им дължеше електрокомпанията в размер на 525 млн. евро. Поради липса на собствени средства, тя взе кредит от група международни банки, за който наближава времето постепенно да се изплаща. На практика се натрупаха два дълга – „американски” и „руски” на обща стойност, надвишаваща годишния бюджет на двете основни „силови” министерства, взети заедно – на отбраната и на вътрешните работи.

Притиснати до стената и заплашени от убийствените лихви и опасността БЕХ да бъде обявен в несъстоятелност, българското правителство и Народно събрание решиха спешно да се намесят, да дадат пари от бюджета, за да се платят двата руски реактора пък после да се мисли какво да се прави с тях. Това си е чиста държавна помощ за едно публично търговско дружество и без разрешение на Брюксел отпускането й ще предизвика санкции от Европейската комисия. Но в Брюксел еврократите не са особено популярни с експедитивността си и в този случай се смята, че ще им трябват поне два месеца да кажат „да” или „не” на държавния кредит за „руския дълг” на БЕХ. Всеки месец струва на българската страна половин милион евро лихви.

Какво ще прави през това време бедният БЕХ, за който очевидно опасността да бъде пометен от дълговата лавина става все по-реална? Има и един полузабравен дълг от 90 млн. евро към атомната централа в Козлодуй. А производството и потреблението на електроенергия постоянно плавно намаляват, износът е много нестабилен и колеблив. Всичко това се отразява върху приходите на електрическата компания и никой не може да каже докога предпазните и спасителни екстрени мерки ще бъдат в състояние да удържат националния електрически колос на крака. Още повече, че тепърва му предстои да намери 2,7 млрд. евро за окончателното унищожаване на вече излезлите от употреба четири стари руски малки атомни реактора в Козлодуй.