В деня на Независимостта на България – 22 септември решихме да попитаме българите, дали се чувстват независими. И то във всеки един смисъл на тази дума. Пред какви предизвикателства ни поставят съвременното общество, политика и култура и от какво всъщност сме зависими в 21 век?

Владимир Трифонов е на 43 години и е от София. Ето какво коментира той:

За съжаление в 21 век българинът е страшно зависим – от работата си, от доходите си, от имотното си състояние, ако не е осигурено от родителите му, и от много други неща. Нещата са силно свързани с пари. За да си намериш хубава работа, доходоносна, по-често трябва да имаш приятели. Ако нямаш приятели става много трудно. Зависими сме от положението в България. Тук все още капитализмът не е социален. По-независими можем да станем единствено с много учене, квалификации и късмет, всеки да намери работа по специалността, която е учил.

Двадесет и четири годишният Тодор Беленски от София също ни сподели гледната си точка:

Българинът е зависим сравнително. До някаква степен има независимост, от гледна точка на това, че не сме роби. Но в същото време сме зависими от куп неща – финанси, връзки и др. Аз съм така настроен, че не се чувствам зависим. Свободата е вътрешно състояние на духа. Независимост може да се постигне чрез израстване на духа. Трябва да бъдем по-позитивни, родолюбиви и по-силни духом. Трябва да ценим нещата, които притежаваме и да не сме толкова алчни.

Социалният работник Владимир Димитров е от Сливен, но от години живее в столицата. Ето какво каза той:

Не бих казал, че българинът в 21 век е особено независим. Напротив. С времето ставаме все по-зависими и капсулирани в себе си. Все по-зависими сме от чуждото мнение, все още не сме достатъчно свободни сами да решаваме съдбата си. Не защото сила или човек ни налага това, а по-скоро защото нямаме разбирането за свобода – сам да избираш и сам да поемеш отговорността за избора си. Мисля, че българският народ още не се е научил сам да решава съдбата си, да я следва и да носи отговорност за решенията си. Независимост се постига чрез процес, а не чрез еднократен акт като революция и т.н. Хората постепенно трябва да разберат, че животът им е достатъчно ценен, че да могат да се грижат за него, а не да го поверяват на някого и след това да се оправдават с това.

Александър Иванов от град Варна също не е оптимист по темата за независимостта:

Независими сме от гледна точка на това, да решим къде бихме желали да живеем и да се развиваме. От друга страна сме зависими от държавната политика. Има плюсове и минуси. Лошото е, че в момента в България не се обръща достатъчно внимание на образователната система, здравната система и инвестирането в „мозъците” на България. Тук младите се чувстват ограничени и напускат страната, което намалява прогреса, който бихме могли да имаме. Независимост за мен означава да успееш да си осигуриш нормален стандарт на живот, да имаш мястото и свободата да живееш нормално, а не да се чудиш как да свържеш двата края.

Срещнахме се с Таня Симеонова на площад Славейков в столицата. Тя обобщи накратко:

Зависими сме от много неща. Зависим от работа, от обстоятелства, от всичко. Не само възрастните, но и децата са много зависими и от високите технологии.

Йордан Марков пък има рожден ден точно на 22 септември. Споделя, че за него е двоен празник, но чувства ли се независим?

През 21 век изобщо не сме независими. Нямаме свободна воля. Контролирани сме от пропаганда, медии. Ние сме пионки. Аз се чувствам икономически зависим.

Очевидно голяма част от българите не се чувстват независими в България. Позитивно е, че повечето от тях имат идеи и желание да променят това.

Снимки: Луиза Лазарова и личен архив