Изборът на коя страна да застанеш и последствията от това решение сблъсква противник на комунистическия режим с високопоставен офицер от службите в битка, която привидно е приключила, но всъщност се води и до днес. Новият роман на Илия Троянов „Власт и съпротива” ни отвежда в минало, което не си е отивало и което изплува – в йерархията на човешките взаимоотношения, в един така и неовъзмезден „морал”, в една изконна битка на добро и зло.

Репресираните не се възприемат като жертви, а като хора, които са водили борба и очевидно не са спечелили напълно битката.Но те са защитили етиката, морала, убежденията на една свободна България – разказва Илия Троянов за срещите си. – Мъчителите им пък не се чувстват палачи и нещо повече – те са разработили цяла програма да обясняват защо това, което са правили, е било необходимо. Изключително важно обаче е да знаем, че хората в съпротивата не са били безпомощни, защото ние винаги смятаме, че при диктатурата те нямат шанс и биват смазвани. И именно фактът, че са показвали такава смелост и са били готови да умрат за убежденията си, тази вътрешна сила на идеализма е била истинската заплаха за системата.

Илия Троянов противопоставя в романа си дисидента Константин, който след опит да взриви паметника на Сталин, седмици наред е изтезаван в килиите на ДС, и някогашния му съученик Методи – издигнал се до офицер на репресивния апарат.

Някои от хората, лежали години, даже десетилетия наред в затворите и в лагерите, взаимно създадоха образа на Константин. Другият герой Методи – офицер от ДС, после член на ЦК на компартията и след 1989 г., както много други, бизнесмен, също е повлиян от личности, с които съм разговарял, и от техните мемоари. Един от тъжните факти е, че в съвременна България има множество мемоари от високопоставени офицери на ДС и политически фигури на БКП, издадени в големи и луксозни издателства, но почти няма подобни творби от хора, лежали по затворите – казва писателят.

Според Илия Троянов, има голяма опасност някой ден да прочетем в учебниците как диктаторът Тодор Живков се е оказал справедлив държавник – заради отказа на политическия ни елит да ревизира комунистическото минало и да го разкаже на младите. Затова романът му, освен литературна, придобива и историческа тежест. Литературата ми дава възможност да смесвам документални факти с фантастика, да вкарвам философия и драматика,да опиша един 50-годишен период на комунизъм и посткомунизъм и по този начин да покажа как годините преди 1989 г. са свързани с периода след това, изтъква авторът.

Там, където в Източна Европа е имало най-критичното разкриване и дискутиране на миналото, са налице най-малко олигархични структури, мафия и стари мрежи, съхранили се от времето на комунизма – добавя Илия Троянов. – Наистина обществата, които са разгледали миналото, са по-свободни и имат по-голяма справедливост. Можете ли да си представите например каква сила биха имали днес фашистите и нацистите в Германия, ако го нямаше 60-годишния всеобхватен преглед на престъпността на системата. Знаете какво е казал Уилям Фокнър – „Който не познава историята, е осъден да я повтаря.” А това важи и за България.

Премиерата на „Власт и съпротива” ще се състои на 27 септември от 19,00 часа във „Виваком артхол” на ул. „Ген. Гурко”, 4 в столицата.