Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

В романа си „Власт и съпротива” Илия Троянов разравя близкото ни минало през погледа на жертва и палач

Снимка: архив

Изборът на коя страна да застанеш и последствията от това решение сблъсква противник на комунистическия режим с високопоставен офицер от службите в битка, която привидно е приключила, но всъщност се води и до днес. Новият роман на Илия Троянов „Власт и съпротива” ни отвежда в минало, което не си е отивало и което изплува – в йерархията на човешките взаимоотношения, в един така и неовъзмезден „морал”, в една изконна битка на добро и зло.

Илия Троянов посвещава двайсет години от живота си, за да напише своя нов роман. Писателят, който в невръстна възраст заедно с родителите си бяга от комунистическа България и става политически емигрант, прочита стотици архивни страници, разговаря с концлагеристи и с офицери от службите на репресивния режим. Той създава своята творба бавно и методично, воден от убеждението, че голямата обществена криза в Източна Европа се дължи на табуизацията, по думите му, на престъпленията на комунистическото минало. А историческата разходка, която той предприема в родината си, го сблъсква с коренно различни съдби.

Репресираните не се възприемат като жертви, а като хора, които са водили борба и очевидно не са спечелили напълно битката.Но те са защитили етиката, морала, убежденията на една свободна България – разказва Илия Троянов за срещите си. – Мъчителите им пък не се чувстват палачи и нещо повече те са разработили цяла програма да обясняват защо това, което са правили, е било необходимо. Изключително важно обаче е да знаем, че хората в съпротивата не са били безпомощни, защото ние винаги смятаме, че при диктатурата те нямат шанс и биват смазвани. И именно фактът, че са показвали такава смелост и са били готови да умрат за убежденията си, тази вътрешна сила на идеализма е била истинската заплаха за системата.

Илия Троянов противопоставя в романа си дисидента Константин, който след опит да взриви паметника на Сталин, седмици наред е изтезаван в килиите на ДС, и някогашния му съученик Методи – издигнал се до офицер на репресивния апарат.

Някои от хората, лежали години, даже десетилетия наред в затворите и в лагерите, взаимно създадоха образа на Константин. Другият герой Методи – офицер от ДС, после член на ЦК на компартията и след 1989 г., както много други, бизнесмен, също е повлиян от личности, с които съм разговарял, и от техните мемоари. Един от тъжните факти е, че в съвременна България има множество мемоари от високопоставени офицери на ДС и политически фигури на БКП, издадени в големи и луксозни издателства, но почти няма подобни творби от хора, лежали по затворите – казва писателят.

Според Илия Троянов, има голяма опасност някой ден да прочетем в учебниците как диктаторът Тодор Живков се е оказал справедлив държавник – заради отказа на политическия ни елит да ревизира комунистическото минало и да го разкаже на младите. Затова романът му, освен литературна, придобива и историческа тежест. Литературата ми дава възможност да смесвам документални факти с фантастика, да вкарвам философия и драматика,да опиша един 50-годишен период на комунизъм и посткомунизъм и по този начин да покажа как годините преди 1989 г. са свързани с периода след това, изтъква авторът.

Там, където в Източна Европа е имало най-критичното разкриване и дискутиране на миналото, са налице най-малко олигархични структури, мафия и стари мрежи, съхранили се от времето на комунизма – добавя Илия Троянов. – Наистина обществата, които са разгледали миналото, са по-свободни и имат по-голяма справедливост. Можете ли да си представите например каква сила биха имали днес фашистите и нацистите в Германия, ако го нямаше 60-годишния всеобхватен преглед на престъпността на системата. Знаете какво е казал Уилям Фокнър – „Който не познава историята, е осъден да я повтаря.” А това важи и за България.

Премиерата на „Власт и съпротива” ще се състои на 27 септември от 19,00 часа във „Виваком артхол” на ул. „Ген. Гурко”, 4 в столицата. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10
Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05