Освобождението на България от петвековно Османско иго идва на 3 март 1878 г. след края на Руско-турската война, но признаването на нейната независимост е дълъг процес, за който работят всички правителства на следосвобожденска България. Княз Фердинанд I обявява българската независимост едва на 22 септември 1908 г. След сложни преговори на 6 април 1909 г. независимостта на България е призната от Високата порта.
Малко предистория: По силата на Берлинския договор от юли 1878 г. Княжество България е васално на Османската империя, а князът е васал на сюзерена. България все още е зависима юридически. Тя няма право да сключва международни договори, разказва историкът акад. Георги Марков и продължава:
30 години се търсят благоприятни международни обстоятелства за преодоляването на тези юридически клаузи, които тежат на България. Това става през лятото на 1908 г., когато новите османи на Мидхат паша взимат властта. За едни това е младотурска революция, за други – младотурски преврат. България, в лицето на премиера Александър Малинов, се възползва от разразилата се Балканска криза. По това време и Австро-Унгария, в нарушение на Берлинския договор, решава да анексира Босна и Херцеговина. Гневът на другите Велики сили се стоварва не толкова върху София, колкото върху Виена.
Как реагират Великите сили и Високата порта на обявяването на независимостта на България?
Високата порта е против нарушаването на Берлинския договор. Но за нея въпросът се свежда до откупването на българската независимост. Тя иска обезщетение от 600 млн. златни франка. Преговарящият Андрей Ляпчев свежда иска до 82 млн. Най-остро реагира Русия. Николай II подозира, че между княз Фердинанд и императора на Австро-Унгария Франц Йосиф има споразумение в ущърб на руските интереси. Великобритания е балансьор между Австро-Унгария и Русия.
Стига се до частична мобилизация на българската армия. Какво дава на България увереност, че може да се справи в случай на военен конфликт?
След смазването на Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринско срещу Османската империя от 1903 г. започва бързо препозициониране на българската армия и въоръжаването й със съвременно оръжие по плана на военния министър ген. Михаил Савов. Съставя се първият настъпателен оперативен план срещу Османската империя в съчетание с въстание в Македония и Одринска Тракия. Има и взаимодействие между българското правителство и Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Освен това, Малинов се надява, че Румъния няма да се намеси в кризата заради военната конвенция между България и Русия от 1902 г., по която Русия се задължава да помогне на България с военни средства при нападение от Румъния. Сърбия е застрашена от Австро-Унгария. Армията й е насочена към Босна и Херцеговина, тъй като Белград смята тези земи за изконно сръбски. Българската Осма тунджанска дивизия е насочена към Одринския вилает и заема позиции по границата. Тогава се намесва руският император. Русия още не е възстановена след поражението си във войната срещу Япония и не желае военен конфликт на Балканите. Император Николай II става посредник между България и Османската империя. След като Андрей Ляпчев намалява размера на исканото обезщетение до 82 милиона златни франка, Русия си прихваща тази сума от военното обезщетение след Руско-турската война, тъй като Високата порта не го е изплатила изцяло. Отпуска на България нисколихвен заем от 82 милиона златни франка, платим за 30 години, и опрощава тези 82 милиона от контрибуцията на Османската империя. Така се стига до финансово уреждане на въпроса.
Изплаща ли България този дълг на Русия?
Не. Аз се шегувам, че колкото и да недоволстваме от болшевизма, болшевишката революция опрощава този дълг. Ние изплащаме около 2 милиона златни франка. Но през 1915 г. България се намесва в Първата световна война, като напада Сърбия. Изплащането на заема спира. А през 1917 г. Ленин обявява, че Съветска Русия няма да плаща дълговете си към Франция и Англия, но и няма да търси кредити, отпуснати от Руската империя.
До какви промени за България води новият й статут?
България вече има право да сключва политически и военни съюзи. Тя откупува Източните железници, строени в Южна България в Османската империя, и добива собственост върху цялата железопътна мрежа на своя територия. Авторитетът на българската държава се повишава и тя става фактор в Югоизточна Европа. Князът се обявява за цар.
Научиха ли си урока по история за онзи период съвременните политици?
Политиците нямат време да четат история, но аз ги съветвам да знаят, че историята не започва и не свършва с тях, че трябва да се поучат от постиженията и от грешките на българската външна и вътрешна политика. Тогавашният премиер Малинов успява да улучи най-сгодния момент в международните отношения между Великите сили и между нашите съседи. Рискът е голям, но той е уверен, че Великите сили няма да прибегнат до военен конфликт. По онова време вече го има Тройния съюз между Австро-Унгария, Германия и Италия, а Русия е съюзница на Франция и Великобритания. Малинов намира пролука в противоречията между великите сили и на 6 април 1909 година споразумението между българското и османското правителство в Цариград се сключва при гаранциите на посланиците на шестте Велики европейски сили.
Днес Българската православна църква почита света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на IV век. От Варвара до Никулден – обичаи, ритуали и обредни храни Денят е наричан и Женска..
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Спасителя. От ранни години презирал суетата на..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
Днес Българската православна църква почита света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на..