През последните два дни България бе домакин на годишната среща на групата „Арайолуш”. Този формат на международни обсъждания е учреден в Португалия преди повече от десетилетие, за да може в рамките му по насъщни общи европейски въпроси да се произнасят и президенти, които не представят своите страни в Европейския съвет. От общо 12 държавни глави в групата „Арайолуш”, за годишната среща в България дойдоха 10. Толкова високопоставени гости едновременно България не бе приемала отдавна и от тази гледна точка срещата напомни за добрите стари времена във външнополитическите й прояви. От друга страна, България бе домакин на годишна среща само три години след приемането си в групата, а това също е признание за нейната значимост.

При откриването на форума в Пловдив президентът Росен Плевнелиев отбеляза, че днес ЕС преживява едновременно единадесет кризи, които са свързани с миграцията, тероризма, трудностите в Гърция и Еврозоната, Brexit, проблемите с Украйна, отношенията между ЕС и Русия, икономическата и дългова криза, безработицата, национализма и популизма, кризата в Шенгенското пространство и моралната криза, изразяваща се в оспорване на европейските ценности и липса на солидарност и единство за намиране на устойчиви решения. Според българския президент, при тази ситуация има остра нужда от дългосрочно и координирано вземане на решения в Европейския съюз и от възстановяване на доверието към неговите институции. Участващите във форума президенти на Германия (Йоахим Гаук), Италия (Серджо Матарела), Латвия (Раймондс Вейонис), Малта (Мари-Луис Колейро Прека) , Полша (Анджей Дуда), Португалия (Марсело Ребело Де Соуза), Словения (Борут Пахор), Унгария (Янош Адер) и Финландия (Саули Нийнистьо) споделиха същото разбиране и се обявиха за единен подход в ЕС за преодоляване на кризите. Също така единодушно президентите обявиха, че сигурността на европейците днес е тотален приоритет, който налага засилване на контрола върху външните граници на ЕС, прекратяване на неконтролируемото преминаване на европейските граници и съхраняване на споразумението на ЕС с Турция, което макар и да е крехко, работи. Тази позиция София отстоява от месеци насам пред най-различни инстанции в ЕС.

Важно място в дискусиите на „Арайолуш“ бе отделено на нуждата от насърчаване на процесите на европейска интеграция на Балканите, а тези процеси бяха определени като критично важни за съюза. Президентът на Германия Йоахим Гаук даде ясно да се разбере, че т. нар. „умора от разширяването на ЕС“ е била преходно явление, като заяви, че държавите от Западните Балкани са приоритет на германската външна политика и ЕС си остава двигател за развитието на всички държави, кандидатстващи за членство. Недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани изразиха и други участници в срещата. България, която от 20 години насам като първостепенен фактор в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа неизменно пледира за пълна интеграция на региона в ЕС, не бе чувала напоследък толкова категорична подкрепа за тази кауза.

Основните теми на срещата „Арайолуш“ съвпадат с част от дневния ред на днешната неформална среща на върха на ЕС в Братислава и дискутирането им в София фактически може да се тълкува като предварителна координация на позиции. Част от същите теми бяха обект и на тристранни разговори на премиерите на България, Унгария и Сърбия, проведени в Бургас непосредствено преди срещата „Арайолуш“. Как дебатът ще продължи в Братислава, може да узнаем в близките часове.