Въпреки общото отдръпване в света от атомната енергетика, България си остава един от нейните най-отявлени привърженици. В страната функционира една атомна централа в Козлодуй на брега на Дунав, която осигурява 48% от националното производство на електричество.
Още от края на миналия век бяха изготвени планове за строителството на втора АЕЦ в Белене, също на брега на Дунав. С настъпването на демокрацията и в светлината на редица проблеми в ядрената сигурност в света, проектът в Белене не беше осъществен и дори през 2012 г. парламентът наложи мораториум над него. Да, обаче вече бяха поръчани на руски доставчици двата му нови реактора. Те бяха произведени, но недоставени и неплатени от България. През юни тази година арбитражен съд в Женева осъди България да плати за произведеното и чакащо в складовете на „Росатом” оборудване 620 млн. евро плюс лихви от 167 хил. евро на ден. Българските власти ги оспорват.
София се видя в истинско чудо и пред съдбоносни и скъпоструващи дилеми – да плати или не, да вземе реакторите или не, да продължи да строи централата или не. Стигна се дотам, че премиерът Бойко Борисов направи специална визита в Иран в опит да препродаде реакторите и така България да се отърве от непосилния дълг. Ясен отговор от Техеран не дойде, но и тази неяснота е достатъчно красноречива. Междувременно беше създадена работна група между Българския енергиен холдинг и руската „Росатом”, която да разплете възела от противоречия, неясности и проблеми, така че и България да е доволна, и руският производител да си получи изработените пари. Българските власти даже съставиха четири варианта за излизане от задънената улица, включително и чрез публично-частно партньорство. На първото заседание на групата, проведено тези дни, руснаците, очевидно насърчени от думите на българския премиер Борисов, че трябва да се плати колкото е възможно по-скоро, силно притиснаха българската страна да се издължи възможно най-бързо. Българската страна обаче има претенции по отношение на лихвата, определена от Международния арбитраж, тъй като заради техническа грешка е начислена лихва върху лихвата, а това е недопустимо според националното законодателство и предстои финалното плащане да бъде намалено.
Така или иначе, България трябва да намери нужните пари за да си плати дълга. А това за скромните български финанси и възможности на икономиката са огромни суми. Тях ги няма нито в държавния бюджет, нито по сметките на Българския енергиен холдинг, нито в банката на дъщерното му дружество Национална електрическа компания. Няма и възможност за търсенето на кредит, защото електрическите фирми вече са затънали в дългове и никоя нормална банка няма да им отпусне и едно евро. След горчивия опит с Иран е вече почти сигурно, че няма да се намери и друг клиент за произведените руски реактори, който да си плати за тях и така София да се издължи на „Росатом”. Единственият начин е държавата да вземе нов дълг на международните пазари или на вътрешния паричен пазар. Изглежда това е и най-разумното и най-евтиното решение, което може да се реализира и най-бързо на практика.
В момента публичните финанси на страната са в отлична форма, държавните каси преливат от пари и има даже спестени над 6.5 млрд. евро. Дали обаче предвидените резерви в бюджета за тази година ще позволят да се платят 670 млн. евро е въпрос с повишена трудност, на който могат да отговорят само финансистите и юристите. Защото в тези резерви очевидно не е предвиден внезапно появилият се иск на руснаците. Според експертите, по-лесно ще бъде да се изтегли нов заем, макар че и тук има неизвестни, защото има приета от парламента програма, ограничаваща тавана на публичния дълг. Казусът е доста сложен, а време няма, в смисъл, че времето е много скъпо. Да вметнем, че и Брюксел може да се намеси. При всяко положение най-вероятно ще има някакво разсрочване на дълга и изплащане на части. От българските правителствени среди обясняват, че решението ще се вземе в близките месеци, за да не бъде прибързано, но и за да не се плащат прекалено много наказателни лихви на „Росатом”.
В петък вятърът от юг ще се усили и ще бъде умерен и силен, в Предбалкана и в близост до северните склонове на планините от Южна България – бурен. Облачността ще бъде разкъсана, значителна над западните райони, но следобед от северозапад бързо ще започне..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на София, съобщи БТА. Като възможна нова локация се обсъжда част от сградата на Професионалната гимназия..
Вицепрезидентът Илияна Йотова изтъкна, че променените текстове в Конституцията са се обърнали срещу създателите им. Пред журналисти Йотова коментира, че "заради тези промени в Конституцията не може да се избере днес председател на Народното събрание"...
В дните 22 и 23 ноември Българската православна църква ще отбележи тържествено 100 години от освещаването на Патриаршеския ставропигиален храм-паметник..
"Инвестирането в хората, образованието, иновациите и технологиите е ключът към успеха в бъдеще", заяви президентът Румен Радев на откриването на бизнес..
В „България днес“ на 22 ноември говорим за това как се осъществява дейността на едно българско сдружение в Гърция, с..