Вашингтонските експерти на фонда, начело с Реза Бакир, идват в много добър момент – точно след успешното приключване на стрес тестовете, на които бяха подложени банките в България. Мнозина, под влияние на наскоро отшумялата криза с уж процъфтяващата, а изведнъж фалирала преди две години Корпоративна търговска банка, и повлияни от различни слухове за скрити проблеми в други големи банки в страната, очакваха с известно притеснение резултатите от тези тестове. Страховете се оказаха напразни и всички проверки показаха, че банките в страната са стабилни, здрави и дори процъфтяват въпреки почти нулевите лихвени проценти. 460 млн. евро печалби за 7 месеца е едно повече от добро постижение за финансовите институции. Този факт няма как да не впечатли експертите на фонда, които са особено чувствителни на тема финанси по отношение на България, тъй като още не са забравили как в средата на 90-то години фондът трябваше с извънредни и спешни мерки да спасява нейните финанси, сринали се от невиждана и масова банкова катастрофа. Сега всичко е наред и то не само в частния финансов сектор. Публичните финанси също изглеждат блестящо и в държавните каси влизат все повече и повече пари, които са дори вече в излишък. И това е новина, която ще погали ушите на хората от МВФ.

Розовите икономически багри се допълват от още доста факти и числа, които ако не непознати в България, в реалната действителност доскоро изглеждаха на практика утопични и илюзорни. Става дума преди всичко за забележителния по европейските стандарти ръст на БВП от 3% и за рекордно ниската от десетилетия безработица от около 7%. Българските власти няма да пропуснат да се похвалят и с гигантския за страната фискален резерв от над 6 млрд. евро, и с невиждания тазгодишен бум на международния туризъм, който според някои данни той е достигнал равнището от 10 млн. туристи в страната.

Известни притеснения на фона на тази красива икономическа картина будят все пак инфлацията, т.е. дефлацията, и външният дълг, който продължава да расте. Но отрицателната инфлация вече не е толкова остра, а дългът все пак си остава далеч от тревожните нива, които има в други европейски страни и от които очевидно никой особено не се притеснява.

Не трябва обаче да се създава впечатлението, че в България цари икономическа идилия и че всичко върви по мед и масло. Основният проблем – и икономически, и социален, си остава и това е бедността. Най-бедната страна в Европа с най-бедното население. Това обаче не е проблем, който може да се реши за година-две, за десетилетие или две, и МВФ е в позиции да знае по-добре от всеки друг тази истина. Затова за него е по-важно да види, че страната върви по дългия, но правилен път. А в това засега съмнения няма.