Няма да позволим България да бъде заобиколена от газовите трасета, твърдо заяви през току що отминалите празнични дни премиерът Бойко Борисов на международна инвестиционна кръгла маса за любимия му инфраструктурен проект – газов хъб на българския бряг на Черно море. Проектът не е много ясен, въпреки че за него постоянно се говори, особено след провала на газопровода „Южен поток” преди две години, който трябваше да пренася през България газ от Русия за Централна Европа. Тогава България, разчитаща на значителни приходи от транзит, бе принудена от Брюксел, да тръшне вратата на руския „Газпром”, но запази газовите си европейски амбиции, въпреки че е на края на континента и на практика се снабдява с газ единствено от Русия през Украйна.
Преведено на нормален език, газов хъб означава газов разпределителен център, който, първо, има какво да разпределя, и второ – има за кого да го разпределя. България в момента не разполага нито с едното, нито с другото. Няма газ, няма и желаещи да се снабдяват с газ точно от България. Но идеи има и всички те са по-скоро в сферата на добрите намерения без каквито и да било практически и видими мерки за реализацията им. Газ можел да дойде от Азербайджан, от Иран, от Гърция, от Турция и т.н., има вероятност да бъдат открити и газови залежи в българското Черноморие. Да, така е, всичко е възможно, но в конкретния случай всичко това е крайно несигурно и непредвидимо от гледна точка на сроковете за реализация, докато за газовия хъб се говори като за нещо, което ще започне да се строи едва ли не догодина.
Брюксел първоначално гледаше скептично на тези амбиции на България, но ентусиазмът на властите в София изглежда се оказа по-силен от рационалните аргументи и Еврокомисията ще не ще даде подкрепата си, като дори обеща и някакви пари за проекта. В понеделник на конференцията това беше отново потвърдено пред потенциалните чуждестранни инвеститори, дошли да им обяснят какво предвиждат подготвените от българските партньори четири варианта за хъба с приблизителна стойност 1.5 млрд. евро.
Това добре, но в същия ден от далечна Русия отново полъхна хлад и шефът на „Газпром” Алексей Милер на свой ред след министъра на енергетиката Александър Новак безапелационно и без уговорки заяви, че неговата фирма няма намерения да доставя на България газ по дъното на Черно море. Брюксел дава, ама Москва не иска. В този триъгълник София засега отново играе ролята на губещия, като този път само местата на виновните са разменени – сега Москва, а не Брюксел проваля българските планове. Евентуална тристранна среща, за каквато призовава Бойко Борисов, може би променила нещата. Шансовете за провеждането й не са големи след като „Газпром” дори отказа да дойде на инвеститорската среща тези дни, демонстрирайки явна незаинтересованост от българските газови проекти, които без него просто няма как да се случат.
Търговска мисия за представяне на българската хранително-вкусова промишленост на южнокорейския пазар се проведе от 19 до 23 ноември в Сеул, съобщават от дипломатическата ни мисия в Корея. Родното ни производство беше представено с вина,..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и конкурсите и по професионална етика към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет,..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..