Тази година проф. д-р Стефан Чапкънов отбелязва своите 55 творчески години. Равносметката е респектираща - 43 години художествено ръководство на Ансамбъл „Странджа” – гр. Бургас, за чийто репертоар създава многогласни хорови и солови песни, хорà, сюити, музикално-сценични постановки. Като се прибавят и творбите за сродни състави, броят на композициите му надхвърля 800. Много от тях са публикувани в нотни сборници.
Роден е в Бургас. След завършването на висшето си музикално образование той посвещава талант и професионализъм на фолклорното сценично изкуство. Носител е на статуетката „Нестинарка” през 2013 година – награда за изключителни заслуги за съхранението, развитието и разпространяването на българския фолклор. За върхови творчески постижения е отличен със „Златна лира” и „Кристална лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци, а от Съюза на българските композитори е удостоен с приза „Златно петолиние”. Многобройни са наградите от участията на международни конкурси и фестивали по света.
Проф. Чапкънов говори с благодарност към съдбата, „пробудила” отрано сетивата му за странджанския фолклор:
Аз съм особено щастлив. Имал съм възможност да популяризирам изкуството ни на три континента – Европа, Азия, Америка. Народната музика е енергиен стълб на България, свързва ни с вселената, а нашите традиции са огледалният образ на историята. Аз отдавна съм се посветил на запазването на нашите традиции.
Фолклористът основава Ансамбъл „Странджа“ през 1965 г., за да му отдаде десетилетия като главен художествен ръководител и композитор:
За да го създам основно бях подкрепен от Филип Кутев. Той е човекът, който повярва в мен още на Втория републикански фестивал. Бях създал един смесен хор за народно пеене и той каза: „Това е хорът, който посочва пътя за народните състави“. Той ми даде рамо да създам Ансамбъла. Другият „виновник“ е големият странджански певец Георги Павлов.
Богатата, многопластова фолклорна култура на Странджа, провокира и научните му интереси:
Старал съм се всяко нещо, което създавам, да има практическо приложение и теоретично измерение. „Феноменът българско народно пеене. Проблеми на звукоизвличането” е първият научен труд за народното пеене. Оказва се, че преподавателите използват звукоподражателния метод за обучение, който отдавна е отречен. Ако преподавателят има някакъв недостатък, без да иска го предава на своите ученици. Този научен труд дава възможност да се извлече всичко онова, което притежава изпълнителят.
Проф. Чапкънов разказва и за подбудите, накарали го да напише „Музикалният фолклор на Странджа. Метроритмични, структурни и ладови особености” – ценно помагало за студенти, учители, специалисти.
Всички знаем, че музиката е елемент от духовното, интелектуалното развитие на човека от праисторическите епохи. Тя е негов постоянен спътник – като се тръгне от ритъма, танца, първите звуци, съпровождали първобитния човек, приобщавайки го към новата среда. Музиката илюстрира трудовите процеси, обредната патетичност, преминава през синтез с танца, за да се обособи като отделно изкуство още от древни времена. Попада в центъра на вниманието на най-древните мислители от школата на Питагор.
Днес професорът продължава да композира. Работи и върху научен труд, който ще бъде издаден скоро.
Българският фолклор е феноменален. Например стъпките на хорàта са кодови знаци, чрез тях ние възприемаме положителните вибрации на вселената, зареждаме се с положителна енергия. Народната музика, традициите, писмеността са нашият фундамент. Народната песен не само лекува чрез своите вибрации, но чисти човека духовно и физически. Всичко това ме накара да седна и да пиша този труд „ Дълголетието и българският фолклор".
Необикновено пътешествие между музикални жанрове и географски локации ни очаква тази вечер, 14 ноември . В Зала 11 на НДК (Кино Люмиер)в София от 19 ч. мекият тон на българския народен инструмент кавал ще срещне класическия звук на Камерен..
Властелините на доброто настроение DEEP ZONE Project подготвят своето топ събитие на годината – за първи път организират DEEP ZONE All Stars, в което събират всички техни вокали и колаборации през годините. А те не са никак малко за последния четвърт..
Есенното издание на SoFest ще привлече почитатели на различни изкуства в София с интересни събития и участници от различни страни. От 14 до 17 ноември в Sofia Live Club ги очакват две театрални постановки и разнообразни концерти. SoFest Autumn2024..
Концерт и изложба по повод 125 години от рождението на композитора Панчо Владигеров ще се състоят в Малката зала на Румънския Атенеум в Букурещ на 27..
Мери Бойс Бенд изпълняват обещанието си да изпият лятото докрай с новата си песен "Събуди ме чак през май". Верни на себе си, в навечерието на зимата..