„В крак с времето” – беше написал майстор на графити върху паметника на Съветската армия в София, където всяка от войнишките фигури беше изрисувана с цветовете на популярни герои от съвременните комикси. В крак с времето се опитва да бъде и огромният монумент „Създатели на българската държава“ край град Шумен, който впечатлява със смазващия си бетонен обем и страховитите човешки фигури, които сякаш са надвиснали над главите на посетителите. Паметникът обаче има своето човешко лице и то се разкрива чрез разказа на уредника към Шуменския исторически музей Русанка Цанева. Тя е присъствала на откриване на обекта на 28 ноември 1981 г.
Беше студен ден, леко преваляваше сняг. Присъстваха първите ръководители на държавата – Тодор Живков, Пенчо Кубадински, който ръководеше проектирането и строителството като цяло. В суматохата се оказа, че самият автор на композицията, скулпторът Крум Дамянов, не е бил допуснат от охраната по време на откриването. Аз бях сред първите назначени екскурзоводи. Средствата за построяването бяха дадени от държавния бюджет. Лично съм присъствала на довършителните работи през 1983 г. Всички работеха с ентусиазъм и всеотдайност. Хората бяха много въодушевени, гордееха се с тази годишнина. И днес имаме това голямо произведение на монументалното изкуство. Наблюдавах хората и в следващите години това опиянение изчезна. Благодарение на темата „Създатели на българската държава“ паметникът беше съхранен през годините. Уникалното е, че тук посетителите влизат и виждат няколко вида изкуства – архитектура, скулптура, мозайки, релефи, надписи с откъси от автентични старобългарски хроники. Така, по уникален начин, чрез визуални внушения, се пресъздава общественото и културно развитие на България от VIII до X век. Архитектурната част на паметника се състои от 8 високи бетонни тела и в далечината от 30 км се виждат именно те. Построен е на принципа на математическа прогресия и така се получава илюзията за наклон. В най-високата част се намира статуя на лъв.В началото, според проекта на изпълнителите, паметникът е трябвало да тежи само 600 тона., но след това е променен и вече е много по-заоблен и пълен, облепен с гранитни плочки. Лъвът например тежи около 1000 тона. След като посетителят влезе в сърцевината на монумента, той вижда скулптури със съвсем съвременно звучене. Даже децата, които често ни посещават, казват, че това са българските герои, съпоставими с филмовата фантастика Transformers. Така паметникът се радва на нови посетители, които имат съвременен поглед към него. Сега чак отчитаме, колко е стойностна скулптурата, направена тук преди близо 40 години.
Паметникът е много здрав и е почти недостъпен за вандалски посегателства. Построен е в пирамидална форма и с мисълта за вечност. И още от Русанка Цанева:
Някои от статуите са огромни и груби, но епохата, която отразяват, е тъмна, жестока и груба. В първото скално пространство е пресъздаден езическият период – от хан Аспарух, основателя на държавата, през хан Тервел – дипломата, Крум – законодателя и хан Омуртаг – строителя. Любимата статуя на автора на монумента Крум Дамянов е на княз Борис I – Покръстител. Върху паметника той е страшен и непоколебим, напомня, че християнството е наложено с жестокост и насилие. Изобразен е сякаш става от трона си, поглежда напред, а със суровия си поглед казва, че трябва да бъдем единни, че покръстването е политически акт, не само религиозен, и всички негови усилия да наложи християнството имат основателни причини. Затова самият кръст над фигурата на княза е представен като пролука във високите бетонни блокове, от която сякаш струи божествена светлина. Много голямо пространство тук е отделено на славянската писменост, която започва да се налага около 20 години след покръстването. Синът на Борис, цар Симеон, е представен като снажен мъж, със силна държавна власт, в период на разцвет на културата. Сега, след разкопки на руините от първите български столици, разбираме колко много църкви и манастири са били построени по това време. В тях са се превеждали богослужебните книги, организирали са се работилници, в които са изработени първите олтари, църковни мозайки и икони. Духовният възход на държавата е показан и върху паметника, чрез разгъване на отделните бетонни тела. Постигнатият 45 градусов наклон е постижение за архитектура от това време. Самото стълбище, което свързва елементите на паметника, е с 1300 стъпала – вечен спомен за грандиозно честваната от държавата годишнина.
Снимки: Гергана Манчева и bulgariatravel.org
Един връх в планината Родопа носи името на героиня от едноименна приказка. Наричат го Снежанка заради бляскавата ледена премяна, с която е покрит през по-голямата част от година – зимата тук продължава от ноември до май месец. Върхът е разположен..
Велики Преслав е втората столица на Първото българско царство след Плиска. След 893-та, когато е обявен за главен град на България, той става и седалище на първата българска книжовна школа. Тя се развива като важен литературен и културен център в..
Наричат Перник „Градът на миньорите”, защото на техния труд градът дължи своето развитие и израстване до значим индустриален център в Югозападна България. Тук се намира единственият в страната и на Балканите музей на минното дело. Идеята за създаването..