На 8 август ръководствата на най-разпознаваемите леви формации в страната, БСП и АБВ, се договориха на президентските избори да излязат с обща кандидатура – тази на доскорошния командващ на Военновъздушните сили генерал Румен Радев. Смятан за кандидат на новия лидер на БСП Корнелия Нинова, генералът се оказа приемлив за ръководството на АБВ, защото въплъщава идеите му за неутрализиране на линията на „агресивна политика“ спрямо Русия. Впрочем, опити за париране на подобна линия в собственото му правителство в последно време прави и самият премиер Бойко Борисов.

Кандидатурата на генерала за президент предизвика преди две седмици разрив на БСП и АБВ с лявото „Движение 21“, участвало в разговорите за договарянето й. Бившата социалистка и лидер на движението Татяна Дончева напусна разговорите, твърдейки, че кандидатурата на Радев е наложена от оръжейно лоби. Недобре беше приета номинацията му и от част на самата БСП, която я възприе като силово наложена от новото партийно ръководство.

Но две седмици по-късно намеренията за обща лява кандидатура вече са илюзия. Колективното ръководство на БСП отхвърли коалиционното споразумение за президентския вот, предложено от АБВ, защото тази формация настоявала за равнопоставеност с БСП, за каквато според електоралната си тежест няма. Според неофициални източници, от АБВ са поискали общи действия и за евентуални предсрочни избори, което за БСП е неприемливо. Неприемливо за БСП било и искането на кандидатът за вицепрезидент да бъде посочен от АБВ. От изявленията на партиите се подразбира, че няма да има крачка назад. От БСП заявяват, че „вече са приключили с АБВ“, а от АБВ – че ще участват в изборите със свои номинации, които за разлика от генерал Румен Радев щели да бъдат достатъчно популярни. Дали пък нямат предвид съживяване на кандидатурите на лидера си Георги Първанов, който вече има два мандата като президент, и на заместника му Ивайло Калфин?

Проблемите в лявото пространство в навечерието на кампанията пред президентските избори са аналогични с проблеми и в дясното.  Партиите от Реформаторския блок също не постигат съгласие за общ кандидат за президент, като и при тях проблемът не е само междупартиен, но и вътрешнопартиен. Доскоро се говореше за обща кандидатура на реформаторите с управляващата партия ГЕРБ, но изявления в тази посока напоследък не се чуват.

На този етап управляващата партия мълчи и остава вярна на обещанието да обяви кандидатурата си през септември. От сега обаче може да се каже, че ставащото в лявото и в дясното пространство благоприятства позициите й.

Мълчи и ДПС. Според мнозина, с решаващо съдействие на това движение са избирани всички досегашни президенти на България, и то едва ли се е отказало от познатата си балансираща роля във вътрешната политика. Тази си роля движението обикновено играе в последната фаза на президентските избори, когато трябва да наклони везната в полза на нечия кандидатура. Дали и как то би я изиграло, отново засега е рано да се каже.