Преди да излезе в лятна ваканция, парламентът реши президентските избори в България да са на 6 ноември. До вота остават два месеца и половина, а политическите сили още не са номинирали кандидатите си. При едни кандидатурите са твърде много, а при други няма такива. Забавянето прави силно впечатление и включително по мнение на някои политици, е в ущърб на обществото.

Явно политическите сили са затруднени да номинират кандидати от собствените си редици. За това говори и фактът, че сред номинираните попаднаха трима генерали. БСП и АБВ се обединиха около кандидатурата на доскорошния командващ на ВВС генерал Румен Радев, Съюзът на демократичните сили номинира бившия шеф на разузнаването генерал Димо Гяуров, а в средите на управляващите се говори кандидат да бъде бившият генерал и сегашен премиер Бойко Борисов. Според някои социолози, в смутни времена обществото очаква стабилност и национализъм, а в представите му генералите излъчват именно това. Но наистина ли е така?

Вместо предчувствия за стабилност, кандидатурата на генерал Радев предизвика в левицата силни напрежения. Вътрешната опозиция в БСП поиска извънредно заседание на Националния съвет, за да се обсъди начинът, по който ръководството налага кандидатурата за президент на генерал Румен Радев. Двама членове на Изпълнителното бюро на партията подадоха оставки, но те не бяха приети. Кандидатурата на генерал Радев не е утвърдена и БСП трябваше да направи окончателен избор между шест кандидатури тази неделя, но той бе отложен. Междувременно „Движение 21” на бившата социалистка Татяна Дончева се оттегли от преговорите за общ кандидат-президент на левицата. Според движението, ръководството на БСП е свело преговорите до съгласуване на общ кандидат, за да покаже подем в партията, вместо да търси промяна на статуквото, овладяно от мафията. Дончева твърди, че  кандидатурата на генерал Радев за президент е определена от бизнес кръг, свързан с оръжейното лоби, и като цяло БСП няма никакви шансове на предстоящите избори.

Противоречива е ситуацията и сред управляващите сили. Малкият коалиционен партньор – Реформаторският блок, съставен от пет партии, има общо решение да излезе със самостоятелна кандидатура. Очаква се номинираната от реформаторите двойка да стане ясна около 20-25 август, а дотогава в обръщение ще са седем кандидатури за президент. В последните дни обаче в средите на реформаторите се заговори за евентуална обща президентска двойка с партия ГЕРБ. Твърди се, че от големия коалиционен партньор ГЕРБ са направили предложение те да посочат кандидата за президент, а Реформаторският блок – кандидата за вицепрезидент. Това по никакъв начин не внася яснота в нещата, тъй като ГЕРБ досега не обявява кандидати и твърди, че ще го направи едва през септември. Преди седмица лидерът на партията Бойко Борисов бе заявил витиевато, че президентските избори са лидерски и единственият, който има основание да се колебае дали да се яви, е самият той, а се колебаел, защото премиерският пост има повече власт. Вероятността Борисов да се откаже от постовете премиер и лидер на управляващата партия, за да стане държавен глава, комуто по Конституция са отредени предимно представителни функции, е твърде малка. Но не и абсолютно изключена.

Така или иначе, определянето на кандидатурите за предстоящите президентски избори продължава да се бави. А както професорът по културна антропология в Софийския университет Ивайло Дичев коментира пред БНР, фактът, че най-големите партии още не са излъчили своите кандидати показва, че нацията не може да излъчи една нормална политическа фигура, която да я води, и това е трагично.