Русанка Комитова за миналото и бъдещето на българския фолклор

публикувано на 11.08.16 в 12:51] | обновено на 11.08.16 в 12:54

БНР Новини

Снимка: личен архив

Русанка Комитова – един от „кадифените” гласове на Тракия, се влюбва в народната музика още на шестгодишна възраст, когато денят в родния Нови пазар започва с предаването за народна музика по Националното радио. Първите си стъпки прави в училищен хор, а по-късно продължава в самодеен народен хор в Търговище. Баща й е гъдулар в ансамбъл „Мизия”, в същия град. Музикалното училище в град Котел я среща с най-важните учители в музиката и живота ѝ. Специалността ѝ е гъдулка, а по-късно нейните преподаватели Асен Василев и Руси Стайков развиват усета ѝ към пеенето. По онова време в училището са и бъдещите големи имена във фолклорната музика - Жечка Сланинкова, Димитър Богданов, Ваня Дженезова и др. Според думите на Русанка, това са нейните помощници в изграждането на собствения и́ стил. Интересът към различните фолклорни области и тяхната специфика, опитът в гъдуларското изкуство изграждат индивидуалността на Русанка като певица. Изпълненията и́ са смесица от добре премерена странджанско-тракийска орнаментика, с лек инструментален „привкус”. Нещо, което тя постига без да се замисли, защото идва от сърцето и́. Така, от сърцето се раждат и първите и́ авторски песни, които по-късно съставят изцяло репертоара и́. Развива таланта си най-много покрай работата с един от най-колоритните сватбарски оркестри – „Ямбол”, в тандем със съпруга си Янко Комитов. Независимо, че отдавна се е отказала от професията на сватбарска певица, и до днес я нареждат сред най-добрите.

Интервю с Русанка Комитова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Първата си песен направих в Котел, бях ученичка – спомня си Русанка. – Втората песен потвърди, че нещо се случва с мен и мога да създавам музика на базата на това, което преживявам в живота си. Правя текст, редактирам го и го пея. В БНР имам девет песни, записани с Оркестъра за народна музика, диригент Христофор Раданов, продуцент Невена Воздолска, на която съм много благодарна. Една от песните е „Хубава бяла Русана”, написана за сина ми. По-голяма част от тях са преживени истории. За семейството на брат ми е песента „Георги си стадо пасеше”. Вървяха си заедно текстът, мелодията и oтсвира (оркестровата част между куплетите). Много са ми помагали колегите от оркестъра. Ние работехме заедно и бяхме един невероятен творчески колектив. Беше уникално, защото създадохме най-нежната, хубава и колоритна музика с моя почерк.

Хубава бяла Русана

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Песента „Георги си стадо пасеше”, посветена на нейният брат, звуча неотдавна и на концерта „Класиците на българската сватбарска музика”, в съпровод на ОНМ на БНР, диригент Димитър Христов. Русанка я изпълни след дълго отсъствие от сцената.

Георги си стадо пасеше

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Цялата символика на концерта ме върна във времето, когато сватбарската музика беше в апогея си – сподели тя. – Разбрах, че тя още е жива, беше голяма емоция. Не съм в професията от 20 години. Толкова дълго да не се занимаваш с пеене и онова, което си оставил, да се пази като ценност… Да разбереш, че си допринесъл някой да продължава да пее и свири… Това е призвание, благословия. Благодаря на Бога! Нека да има открития на таланти, да има много идеи, които да бъдат реализирани.

Имаше много музика навремето, имаше много български фолклор, ориенталската музика също си вървеше, те бяха заедно – продължава Русанка Комитова. – По сватбите свиреха народни оркестри. Изгряха ярки таланти, които бяха себе си – Иво Папзов, Петър Ралчев, Георги Янев. Сега е различно. Има изпълнители, които се опитват да бъдат индивидуални, но са много малко. Струва ми се, че сега се свири едно и също. Взима се нещо от миналото, променя се малко и става „ново“.

Чуло се в село

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Какво би посъветвала съвременните изпълнители? Ето и отговорът и́:

Вкарвате се в чужда рамка, а трябва да си направите собствена и вътре да бъде вашата картина, с нюанси, красота, погледната през вашите очи, с вашия глас, извивки и т.н. Ние имаме съкровищница от изпълнения на кавалджиите Стоян Величков, Никола Ганчев, гъдуларя Атанас Вълчев, великите певици Янка Танева, Пенка Павлова, Комня Стоянова, Верка Сидерова, Пенка Павлова, Калинка Вълчева, Недялка Керанова... Вие, които сега сте на сцената, имате образци, които да преоткривате. Не може да има бъдеще без минало.