Енергетиката е любимият икономически сектор на сегашните български власти, начело с премиера Бойко Борисов. Почти всеки ден се изнасят данни и факти, случват се събития, свързани с този икономически сектор. И на първо място с газа, който по принцип е сравнително слабо използвана енергия от масовия българин, но много се цени от индустрията. Засега в България газ предимно се внася и то основно от Русия, но енергийните амбиции в това отношение са впечатляващи. Точно за тях става дума в полученото в четвъртък писмо от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, в което той изразява мнението на Европейската комисия по тези въпроси. Тези амбиции станаха и повод премиерът Бойко Борисов да се обади на следващия ден по телефона на руския президент Владимир Путин. И всичко това е напълно логично и обяснимо поради много причини.
Първата и основната е, че България е член на ЕС и не може да не се съобразява с неговото мнение относно българските енергийни проекти. Член на ЕС, ама почти изцяло зависима от руските енергийни доставки и оборудване. И единствената атомна електроцентрала в страната е руска, и поръчаният нов атомен реактор е руски, и единствената петролна рафинерия е руска собственост, и газът идва от Русия. С две думи – пълна зависимост от Русия. А между Москва и Брюксел нещата напоследък не се развиват много добре и София вече даже го изпита на свой собствен гръб, когато поради европейските изисквания мечтаният газопровод Южен поток през България за Европа пропадна и очакващата огромни приходи от транзитни такси България се оказа с пръст в устата.
Изглежда ЕК има някакви съмнения относно това дали България си е научила урока, който с две думи е следният – правете каквото искате, само че по европейските правила. И затова Юнкер много ясно повтори в писмото си до Борисов това твърдо изискване. И той скорострелно се обади на Путин да му каже, че брюкселската „каишка” остава, но малко е поотпусната. Поне дотолкова, че да има някакви шансове за реализирането на незабравените стари енергийни българо-руски проекти.
Най-важните за София са два. Първият е все още в сферата на идеите и общите приказки. Това е идеята България да изгради регионален газов хъб, откъдето да се снабдяват с газ страните от Балканите и Югоизточна Европа. Проблемът обаче е, че няма какво да се разпределя, тъй като след провала на газопровода „Южен поток”, при липсата на местен газ и при на практика липсващите връзки с газовите системи на съседните страни, цялата идея губи смисъл и практическо значение. Вторият проект е доста по-напреднал, но замразен. Става дума за втората българска атомна централа в Белене. Инфраструктурата е почти построена и досега струва 1 млрд. евро, един от двата й планирани реактора е вече произведен в Русия, но България няма пари да го плати и се чуди в момента какво да прави с него, още повече, че беше и осъдена от международния арбитраж да плати в най-скоро време на руската фирма 550 млн. евро, които България няма. Да припомним само, че когато строителството на централата беше спряно с решение на парламента, един от основните аргументи на противниците на проекта, беше, че той въобще е ненужен на България, която си произвежда предостатъчно електричество, че даже и изнася.
Жан-Клод Юнкер даде под условие „зелена улица” на енергийните проекти на българските власти. Под условие, защото всичко трябва да бъде съобразено с европейските изисквания и никакви волни изпълнения не са позволени на София. Така че сега остава българските власти да направят от идеите си икономически жизнени проекти, а ЕС обещава даже и финансова помощ за реализацията им. По-специално за газовия хъб, докато по отношение на втората АЕЦ отношението е много по-сдържано и българите засега изглежда се насочват към варианта да се търси чуждестранен частен инвеститор да довърши проекта.
Какво точно са си говорили Борисов и Путин по телефона освен за създаването на съвместни работни групи, които да проучат и уточнят ситуацията в енергийното сътрудничество, не става много ясно от сухите прессъобщения на Кремъл и на София. Но от всичко казано дотук може да се направи изводът, че теми не са липсвали и двамата събеседници не са се чудили много-много какво да си кажат. Така че няма да е голяма изненада ако погребаният проект за газопровод „Южен поток” не възкръсне в най-скоро време в един или друг вариант, но при всяко положение с българско участие и европейски правила. Още повече, че предвидените за него тръби си остават складирани на български пристанища.
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите изпитват толкова силна неприязън и недоверие към..
Президентът Румен Радев, който е на официално посещение във Виетнам , изнесе лекция по повод 75-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете страни в Дипломатическата академия към Министерството на външните работи...
На откриващата се днес сесия на евродепутатите в Страсбург Европейският парламент отново ще призове за пълноправно членство на България и Румъния в Шенген. От съобщението за дневния ред става ясно, че ЕП ще обсъди въпроса заедно с Европейската..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..